Джей Баркер - Четвъртата маймуна

— Клоз, кой е собственикът на "Уест Белмонт" 314?

— Чакай малко. — Клоз затрака по клавиатурата. — Офис пространство, купено миналата година от "Интринсик Валю", ООД, собственост на "КомънКор Партнършипс", изцяло притежавана дъщерна фирма на "А. Т. Корпорейшън", една от компаниите на Артър Талбът. В момента извършват основен ремонт. Ще отворят врати през пролетта.

— Изпрати тук екип на специалните части. Веднага.

Видях как баща ми се издигна във въздуха и ръцете му посегнаха към гърлото на госпожа Картър. С отворена уста и зачервено лице, татко изгаряше от гняв като гориво.

Когато револверът гръмна, даде откат и произведе изстрел, светът забави хода си до пълзене. Видях как куршумът излезе през края на дулото и полетя във въздуха. Видях как проникна в челото на баща ми, над лявото му око, оставяйки малка червена точка. Видях стъписаното изражение, което се изписа на лицето му. След това видях как тилът му се взриви в облак от червена мъгла.

Той се строполи на земята в неподвижна купчина.

— Татко?

Не познах собствения си глас, който прозвуча тънко, немощно и някъде отдалеч, сякаш някой извика под вода.

— Аз… аз извадих патроните.

Господин Непознат извади барабана и после пак го прибра.

— Добрият войник винаги проверява оръжието си преди битка, хлапе. — Той посочи с револвера госпожа Картър, която сега лежеше просната на пода в краката му. — Стани.

Тя бавно се изправи на крака.

Майка ми стоеше неподвижно. Устата й беше отворена, когато си пое дълбоко дъх.

Очите ми бяха приковани в безжизненото тяло на татко. Знаех, че той е мъртъв, но не можех да приема този факт. Очаквах, че баща ми ще стане и ще довърши човека, който беше нахлул в дома ни и беше заплашил живота му.

От гърлото ми се изтръгна писък, толкова пронизителен и остър, че почувствах вибрации до мозъка на костите си. Пръстите ми се плъзнаха в джоба и се увиха около моя нож. Успокояващата дръжка и сребристите втулки бяха топли на допир, дори горещи. Сграбчих ножа с ожесточена сила, извадих го и щракнах острието с едно-единствено плавно движение. И после се нахвърлих върху господин Непознат Той се опита да вдигне револвера, но аз бях твърде бърз. Замахнах и забих острието в меката кожа под брадичката му, прониквайки през плътта и костта, докато разряза устата и разкъса езика му. Когато ножът най-после спря, заседнал в небцето, аз го издърпах и прерязах гърлото му, разсичайки мускули, сухожилия и артерии. Кръвта изпръска лицето, косата и очите ми, но не ми пукаше. Разрязах го отново, когато тялото му започна да се свлича на земята, яхнах го и го наръгах в гърдите, отново и отново, вероятно стотици пъти. Забивах ножа, докато…

Изведнъж отворих очи и пак се втренчих в безжизненото тяло на татко. Не бях помръднал, нито сантиметър. Ръката ми бръкна в джоба, търсейки ножа, но той не беше там. Майка ми го беше взела. Пръстите ми не откриха нищо освен кутийката кибрит и снимките, които бях отмъкнал от дома на семейство Картър.

— Извади ръката си от джоба бавно, хлапе — каза господин Непознат

Почувствах дулото на магнума, опряно в слепоочието ми. Още беше горещо.

Извадих ръката си, оставяйки кибрита и снимките.

Дулото се притисна в главата ми.

Проехтя изстрел и аз затворих очи. Тялото ми се вцепени, очаквайки куршумът да пробие черепа ми като на баща ми, да отнеме живота ми и да ме хвърли в мрак, където отново ще се срещна с него.

Мракът не се спусна.

Господин Непознат се свлече на земята до мен. От голяма дупка в тила му се разнасяше дим.

Патрулните полицаи бяха мъртви. И двамата бяха застреляни, шофьорът от упор, в лявото слепоочие, а партньорът му — с три куршума в гърдите.

Доколкото знаеше Клеър, У4М никога досега не беше застрелвал някого. На таблото беше оставен деветмилиметров пистолет "Берета 92FS". Резервното оръжие на Портър.

"Ендшпил", помисли си тя.

Наш я потупа по рамото и Клеър извърна поглед от колата.

Той посочи къщата на Талбът. Беше извадил оръжието си.

Предната врата беше открехната няколко сантиметра.

Слънцето залязваше и по двора плъзваха сенки. Вътре не светеха лампи, макар че беше достатъчно тъмно, за да бъдат запалени. Не се чуваха звуци. Само вратата беше отворена.