Джей Баркер - Четвъртата маймуна

— Ще убия шибаното копеле! — извика господин Смит някъде зад господин Непознат.

Допълзях до прозореца, който гледаше към предния двор, и видях, че мъжът с дългата руса коса и очилата стои в края на верандата. В краката му се образуваше локва кръв. Той откъсна ивица плат от края на тениската си и я уви около ранената си ръка. Платът веднага почервеня.

Господин Непознат ме забеляза и ми намигна.

— В цялото това вълнение съвсем загубих представа за времето — каза той. — Предполагам, че ви останаха трийсетина секунди. Нали така?

Наведох се и бързо се отдалечих от прозореца.

— Те са само двама, татко. Ако някои от нас излязат отзад, а останалите — отпред, те няма да могат да спрат всички.

— И къде ще отидем? Те разбиха и двете коли.

— Ще вземем неговата.

Баща ми поклати глава.

— Това трябва да свърши тук и сега, иначе вечно ще бягаме и ще се крием.

— Те имат пушки и пистолети.

— Ние сме по-умни от тях. Трябва да измислим изход, да разгадаем ребуса.

Майка ми беше странно мълчалива и спокойна.

— Ще убием Лиза и ще им хвърлим трупа й.

Госпожа Картър започна да се съпротивлява, но мама вдигна ножа към очите й. Тя млъкна и се втренчи в сребристото острие.

— Съпругът ми прехвърли близо четиринайсет милиона долара в офшорни сметки. Знам номерата и паролите. Половината от тези пари са ваши, ако ме измъкнете жива от тук.

Татко се приближи до нея.

— Ами документите? Те искат тях.

Госпожа Картър въздъхна дълбоко.

— Депозитни кутии в "Мидълтън" в центъра на града. Достатъчно информация, за да получите лесно достъп до още сто милиона.

— Къде са ключовете?

Госпожа Картър не отговори.

Баща ми я сграбчи за косата, издърпа я от ръцете на майка ми, повлече я към тенджерата с врящото олио и наведе главата й към нея. Госпожа Картър се бореше. Извиваше гръб и се опитваше да го ритне, но татко беше силен. Той задържа лицето й на няколко сантиметра от кипящата течност.

— Ще те попитам още веднъж и после ще те потопя. Къде са ключовете?

Госпожа Картър се извъртя назад и поклати глава, но баща ми я държеше здраво, невъзмутим към ритането й. Ръцете й бяха оковани пред тялото и не можеха да й послужат много.

— Не… — успя да каже тя.

Татко повдигна рамене и бутна главата й по-близо до тенджерата.

Олиото цвърчеше и пукаше и ситни капчици изпръскаха кожата й, оставяйки мънички червени изгаряния.

Госпожа Картър изпищя и се дръпна назад с всичка сила. Косата й се осея с капки олио.

— Под котката! Боже, престани! Под котката са!

— Какво? — Баща ми разхлаби хватката си и увеличи разстоянието между лицето на госпожа Картър и тенджерата.

Аз обаче я разбрах. Знаех точно какво има предвид госпожа Картър.

— До езерото? Моята котка?

Тя кимна бързо.

— Знаеш ли за какво говори?

— Да, татко.

Баща ми се обърна към нея и присви очи.

— Ще правиш точно каквото ти казвам. Разбираш ли?

На вратата отново се потропа силно.

— Времето ви изтече!

— Какво има? — попита Клеър.

— Много книжа и някаква бележка — отговори Наш, бръкна в кутията и извади лист хартия, поставен върху хиляди документи, пристегнати с широки ластици.

Клеър се наведе по-близо.

— Какво пише?

Наш започна да чете на глас:

Ах, приятели мои!

Хубаво е да знам, че най-после стигнахте дотук! Надявах се да бъда с вас, когато дойде този момент, но уви, не е било писано така. Утешавам се с факта, че тези материали си проправиха път до способните ви ръце и съм убеден, че ще ги занесете на колегите си от отдел "Финансови престъпления", за да ги добавят към нарастващата купчина доказателства срещу господин Талбът и компания. Макар да смятам, че тази кутия съдържа повече от достатъчно информация за значителна присъда, опасявам се, че не можех да чакам до съдебната част на програмата и изпреварих процеса и издадох присъда, каквато мисля, че е много по-подходяща за въпросните престъпления. Също като дългогодишния си делови партньор Гюнтер Хърбърт, днес господин Талбът ще се изправи очи в очи с правосъдието и ще отговори за провиненията си по възможно най-бързия начин. Може би ще му позволя да целуне дъщеря си за последен път, преди да си кажат "сбогом"? А може би не. Вероятно най-добре ще бъде само да се гледат един друг, докато кръвта им изтича.