Джей Баркер - Четвъртата маймуна

— Лиза. — Господин Непознат кимна. — Моите съболезнования за съпруга ти.

Тя не каза нищо. Окованите й с белезници юмруци се свиха над сутиена й.

Господин Непознат погледна към майка ми, която се беше подпряла на дивана и отпуснала ръце от двете страни на тялото си.

— Приятно ми е да ви видя отново, мадам.

Майка ми се подсмихна, но не отговори.

Той пъхна носната кърпа в джоба си и насочи магнума към баща ми.

— Пусни ножа.

Татко поклати глава.

— Не.

— Тогава какво? — попита господин Непознат.

— Документите са в депозитна кутия в сейф. Моето момче знае къде е скрила тя ключовете, затова ще ги донесе, докато ние останалите чакаме тук. Ще държа ножа там, където е, и ако ти или приятелят ти опитате нещо, което дори малко ми се стори заплашително, ще прережа гърлото й. Няма да е необходимо много. Държа го точно над артерията. Застреляш ли ме, ще я разрежа широко, докато падам на земята. Нараниш ли съпругата ми или сина ми, тя е мъртва. Ще го направя и няма да остане никой жив, за да ти каже в коя банка е депозитната кутия.

Господин Смит отвори уста да възрази, но господин Непознат вдигна ръка и му направи знак да мълчи.

— Откъде да знам, че момчето няма да изтича да се обади на полицията?

Баща ми повдигна рамене.

— Защото ние убихме Саймън. Всички имаме участие в играта. Той ще се върне след трийсет минути и ще донесе ключовете.

Господин Непознат погледна госпожа Картър.

— Тези хора са шибани откачалки — каза му тя. — Те убиха Саймън и ме държаха завързана в мазето им близо седмица.

Ножът беше опрян плътно в гърлото й. Само движението от говоренето беше достатъчно, за да пусне капка кръв върху острието.

Господин Непознат се обърна към баща ми:

— Значи хлапето ти хуква нанякъде, докато ние стоим тук, насочили оръжия един срещу друг, и се връща с ключовете за депозитната кутия. Ти предаваш Лиза и приятелят ми и аз си тръгваме и оставяме семейството ти да изживее остатъка от дните си. Никой друг не трябва да умира? Какво ни пречи да ви убием всичките веднага щом научим името на банката?

Татко повдигна рамене.

— Предполагам, че в определен момент трябва да си имаме доверие.

Господин Непознат се замисли за секунда и след това поклати глава.

— Не. Този план не ми харесва — каза той и насочи револвера към главата на баща ми.

— Не е зареден! — изпищях. — Извадих патроните!

Татко блъсна госпожа Картър към господин Непознат..

Магнумът изтрещя с оглушителен гръм.

— Как така си намерил дрехите на Емъри? — попита Клоз.

Портър взе закачалките от кукичката и тръгна към вратата.

— Хей! Трябва да платиш! — извика младежът зад гишето. — Върни се!

— Портър? Там ли си?

— Намирам се в химическо чистене на "Белмонт". Касовата бележка е издадена тук и…

— Почакай! Не си ли в болницата? — попита Клоз.

— Портър, моля те, кажи ми, че не си напуснал болницата.

Служителят на химическото чистене изскочи навън. Държеше макетен нож.

— Върни се и плати, иначе ще имаме сериозен проблем, приятел.

Портър видя, че шофьорът на таксито заобиколи колата и се приближи до младежа.

Грабна ножа от ръката му и го плесна по тила.

— Този човек е ченге, тъпако. Наистина ли ти се ходи в затвора?

Младежът потърка главата си.

— Ченге ли е? Защо е по пижама?

Портър му кимна.

— Влизай вътре. Веднага.

Служителят се завъртя и влезе в химическото чистене.

— Портър?

Той отново доближи телефона до ухото си и разказа на Клоз за обаждането на Бишъп и интуитивното си чувство да тръгне по следите на джобния часовник. Главата му се замая.

— Автоматът за паркиране взима такса седемдесет и пет цента на час и в съседство има химическо чистене. У4М ни е казал как да стигнем дотук от самото начало, но ние не го разбрахме.

— Добре, но къде е тук? Къде е Емъри?

Портър извади часовника от джоба си, вдигна го към светлината и го повъртя между пръстите си. Натисна копчето отгоре и капакът се вдигна. Стрелките на циферблата бяха спрели, застинали във времето.

3:14.

Той се обърна към шофьора на таксито:

— Какъв е адресът на това място?

— "Уест Белмонт" 316.

Портър се обърна наляво. Строителни заграждения опасваха съседната сграда, висок небостъргач, най-малко петдесет-шейсет етажа.