Джей Баркер - Четвъртата маймуна

— Шампионе, отиди в кухнята и вземи тенджерата за супа на майка ти. Нали знаеш коя имам предвид? Голямата със стъкления капак.

Кимнах.

— Напълни я с два-три сантиметра олио и я сложи на печката, на максималните градуси. Мислиш ли, че ще можеш да го направиш?

Пак кимнах.

— Добре, тогава побързай.

Втурнах се в кухнята, извадих тенджерата за супа от бюфета и я сложих на котлона. Намерих олиото в шкафа до печката, почти пълна бутилка от четири литра. Махнах капачката, излях една четвърт в тенджерата и завъртях копчето на котлона до най-високата температура. Не се случи нищо. Секунда по-късно долових миризма на газ.

— Глупости — рекох, без да се обръщам определено към някого и извадих кутия кибрит от чекмеджето до печката. Майска ми вероятно използваше по една кутия кибрит всяка седмица. Драснах в джинсите си клечка, която пламна, и я поднесох към котлона. Газта изпуфка и се запали. Сини пламъци близнаха дъното на металната тенджера. Пуснах кибрита в джоба си, върнах се в дневната и вдигнах палец на татко.

Той кимна.

На вратата отново се почука.

— Там вътре е ужасно тихо. Наред ли е всичко? Според моя часовник остават четири минути.

— Саймън Картър е мъртъв! — извика баща ми.

От другата страна на вратата настъпи мълчание, а после господин Непознат попита:

— Какво се случи?

— За жалост понякога на хората без късмет се случват разни неща.

— Така е — отвърна господин Непознат — И без това не ми пукаше много за него. Ами госпожата?

Майка ми и госпожа Картър влязоха в дневната. Мама беше преметнала хавлия на раменете й в опит да покрие голите й гърди. Ръцете на госпожа Картър бяха оковани с белезници пред нея. Не можах да не се изчервя, когато я видях. Въпреки че беше живяла няколко дни в мазето в собствената си мръсотия, тя пак беше красива. Върхът на ножа на майка ми беше насочен на два-три сантиметра под гръдния й кош, допрян до голата й плът

Татко я погледна и после отново насочи вниманието си към мъжа навън.

— Тя ни е гостенка от няколко дни, но се опасявам, че прекали с гостоприемството ни. Абсолютно съм готов да я изпратя навън при вас, при условие че я качите в онази хубава ваша кола и се върнете в града. Моето семейство няма нищо общо с тази история и искаме да ни оставите на мира. Заминете си тихо и спокойно и не виждам причина някой от нас някога да спомене за това пред някого. Вие получавате каквото искате, ние получаваме каквото искаме и всички печелят.

— Факт ли е това?

Госпожа Картър настойчиво поклати глава.

— Ако ме предадете на тези хора, те ще убият всички ни, включително момчето ви. Те не оставят недовършена работа. Не можете да им имате доверие.

— Три минути! — извика господин Непознат.

— Тя не знае нищо за изчезналите документи. Каквото и да е кроил съпругът й, не е споделил подробности с нея — каза баща ми.

— Трябва ли да вярвам на това?

— Това е истината — извика госпожа Картър.

— Там ли си, Лиза? — попита господин Непознат. — Обеща ли част от парите на тези хора, ако те пазят? За това ли става дума? Защо не излезеш да поговорим? Ще прегракна, като викам през вратата:

Татко се обърна към вратата.

— Както казах, нямам нищо против да я предам. Не ми пука какво ще направите с нея, стига да ни оставите на мира. Вашият проблем не е наш проблем.

— О, тук не съм съгласен с вас.

— Кажи на шефа ти, че Саймън е мъртъв! — извика госпожа Картър. — Каквито и тайни да е криел, умрели са с него.

— Боя се, че няма да си върша работата, ако вярвам само на думите ви.

Зад нас се разби стъкло и всички се обърнахме към кухнята. Една ръка се провря през тясното прозорче до задната врата и затърси пипнешком ключалката. Баща ми хукна натам. Вдигна ножа и заби острието в пръстите на натрапника с едно-единствено плавно движение, разрязвайки един-два. От раната бликна кръв, преди човекът от другата страна да изкрещи от болка. Ръката изчезна. Татко грабна тенджерата с врящото олио от печката, докато се връщаше към предната врата.

Господин Непознат се засмя.

— Добре закова господин Смит! Казах му, че така няма да влезе достатъчно бързо, но той не ме послуша. Искаше да направи нещата по свой начин. Това е младото поколение. Вече не слушат по-възрастните. Не е така, както когато ти и аз бяхме млади, нали, брато? Те нямат уважението, на което учеха нас и което ни насаждаха от малки. Твоето момче може би проявява уважение. Възпитано е, има добри обноски. Обзалагам се, че когато порасне, ще стане стълб на обществото, ако му се предостави възможност. Разбира се, дали това ще се случи или не, е в твоите ръце в момента.