Пол Кристофер - Златото на Кортес

На всеки деветдесет дни подводницата напускаше сигурното си убежище в стоманения търбух на танкера, поемаше по Стария бахамски канал до Флоридския пролив и заемаше позиция на линията между Олд Мен Кий и Кий Уест на дълбочина петдесет и пет метра. Предишната мисия до това устройство беше вдигнала първоначалния червен флаг, довел до претърсването от Агенцията за борба с наркотиците и Бреговата охрана, а това от своя страна бе причината за извънредното посещение на Аркади в моторния кораб „Анджела Харисън“.

Той върна още газта на „Панда“, когато леко се промъкна през зейналия отвор в борда на стария кораб. Очите му бързо се приспособиха към внезапно настъпилия сумрак, докато плаваше в подобния на пещера корпус. B-510, дълга 91 метра, беше пришвартована към бетоновата стоянка, построена, за да я подслони откъм подветрената страна на корабния корпус. Подобно на всички студеноводни руски подводници, първоначално и тази беше боядисана в скучно сиво-черно. Тъй като действаше в карибските води, кубинците мъдро я бяха пребоядисали със скъпа нерефлектираща светлосиня боя. Дори на повърхността и през деня B-501 не можеше да бъде видяна, докато не я наближиш на 500 метра.

Крус с привързаност загледа своя мрачен команден пост, чиято тумбеста кула бе осеяна с перископи и шнорхели, а на извитите бордове сега при отлива се виждаха торпедните апарати, показващи същите заоблености като „Буик Роудмастър“, какъвто неговият Паскуал караше в Хавана. За разлика от повечето модерни, задвижвани с ядрена енергия ракетни подводници, B-510 беше запазила тесния обтекаем външен вид на своя непосредствен предшественик, германския модел XXI, разработен в края на Втората световна война. Корпусът на B-510, дизелите и електродвигателите бяха същите като на старите нацистки съдове. Вероятно това се дължеше на факта, че бяха създадени от същите инженери. Най-голямата разлика беше в липсата на палубно въоръжение. Модел XXI е имал две противосамолетни оръдия на носа и кърмата, а B-510 нямаше никакви оръжия, като се изключат няколкото лични пистолета, шестте торпедни апарата отпред и двата отзад. Екипажът ги наричаше „пръднята“ и „кура“. Това нямаше голямо значение, защото какво би могло да направи противосамолетно оръдие срещу един F-18? За разлика от повечето подводници и други плавателни съдове в онова, което някога беше съветският флот и останките от кубинската военна флота, B-510 беше получила името Бабалу 6 6 Известен кубински шлагер от 1940-те години, изпят от Деси Арнас. — Б.пр. . То беше изписано с дебели черни букви върху носа. На кулата имаше рисунка на Деси Арнас, свиреща на барабани конга, и надпис на английски „Скъпа, прибрах се!“. Много изненадващо името и емблемата бяха одобрени със смях лично от Великия.

Аркади изгаси двигателя на корабчето и го остави да се плъзне по мастилената мазна вода, докато не се блъсна в старите камионни гуми, които служеха за фендери по протежение на бетонния док. Неговият помощник Енрико Рамирес надзираваше товаренето на Бабалу с дузина торпеда 65–67 „Кит“. Във всяко бяха натъпкани 418 килограма чист хероин, скрит на мястото, където би трябвало да е бойният заряд. Наркотикът беше произведен от най-чистия афганистански опиум, превозен до държавна лаборатория в Зенгченг, Китай, където беше преработен първо в морфин, а след това в хероин. От там се превозваше до Ксинтанг, пристанището на Перлената река, откъдето го товареха на някой от съдовете на Китайската компания за презокеански превози, който щеше да разтоварва в Куба. По правило това бяха кораби за насипни товари, които превозваха зърно, или по-малки съдове, транспортиращи смесени товари. Щом пристигнеше в пристанище Манзанило на южното крайбрежие на Куба, поставяха хероина в старите торпеда, които щяха да бъдат натоварени на Бабалу. Зърното и хероинът се плащаха на бартер със захар. След това хероинът се превозваше със старата руска подводница до Юкатан, за да бъде доставен през границата в Съединените щати.

Благодарение на системата за ранно предупреждение, захранвана с информация от редовното подслушване на телефоните в Кий Уест, схемата беше напълно безопасна. Никой съд на Бреговата охрана нямаше да посмее да спре държавен китайски кораб в открито море, а след като кубинският флот вече нямаше подводници, никой не ги и търсеше вече. Както при всяка криминална дейност с подобни мащаби, от време на време изтичаше информация, но заговорът беше толкова заплетен и невероятен, че дори най-параноичният агент от Агенцията за борба с наркотиците отхвърляше носещите се слухове като плод на размътен мозък. Ако пратки от 2700 килограма хероин редовно бръмчат под водата из Карибите, агентите би трябвало да си върнат значките и да си ходят вкъщи. Дори и това да се случваше, те не искаха да мислят за него. Аркади Крус също не искаше. Той никога не се беше виждал като търговец на наркотици, а от това, че се бе забъркал с луд човек като мегаломана Анхел Гусман, му се повдигаше. От друга страна, парите на Гусман поддържаха в движение старата B-510 и Аркади беше склонен да играе ролята на Фауст за Гусмановия Мефистофел, щом това означаваше, че ще може да държи „Бабалу“ на вода.