Дж Бреннан - Произход

„Двама души. Пътуват пеша. На не повече от километър и половина на североизток.“

Заслуша се по-внимателно, опрял ухо в земята, с изострени сетива. Молеше се виторогият да не ги усети. Пропълзя по-наблизо — два метра и половина, метър и осемдесет, осемдесет сантиметра, шейсет. Стъпките на непознатата двойка се чуваха по-ясно, но Адамс беше сигурен, че ще успее да докосне антилопата, преди да ги е чула.

— Виж! — чу се гласът на млада жена.

— Извади камерата! — извика друга и това беше достатъчно.

Точно когато той посегна, животното се стресна, обърна глава към пронизителните викове и препусна през равнината.

Адамс въздъхна и вдигна очи. Нямаше смисъл да се ядосва. Какво ли знаеха туристите? Може би трябваше да внимават повече, но никога не го правеха, той отдавна бе научил този житейски факт.

Знаеше, че двете момичета са наблизо, чуваше как си бъбрят.

— О, много се забави!

— Избяга!

Реши да се позабавлява, за да не пропилее деня напразно. Съвършено невидим във високата трева, той изчака, докато те почти го настъпиха, и изведнъж рязко се надигна и седна пред тях. Смяташе да извика „Бум!“, но дъхът заседна в гърлото му, когато зърна момичето отляво. Най-красивото момиче, което беше виждал.

Оказа се, че двете следват в „Харвард“ и са в пролетна ваканция, но вместо да хванат самолета за Флорида или Канкун и да прекарат седмицата в пиянски оргии, бяха решили да дойдат в Големите равнини и да почувстват историята на страната си.

Красивото момиче се казваше Евелин Едуардс и следваше физика и астрономия. Мат не й повярва веднага — тя изглеждаше по-скоро като фотомодел, отколкото като физик.

Другото момиче беше нейна съквартирантка. Определено нямаше външността на Лин — Адамс веднага разбра как предпочита да й казват — и повече отговаряше на представата му за астрофизиците.

След като се извини, че ги е изплашил, и им обясни какво е правил там, той ги покани на вечеря в дома си в Пайн Ридж. Приятелката се изплаши, но Лин явно се заинтересува от него и прие от нейно име.

В следващите дни се развихри стихиен романс. Адамс разкри на Лин чудесата на Големите равнини и й даде възможност да си почине от учението. За съжаление приятелката й скоро бе забравена и се върна сама, след като първите два дни й подсказаха, че е нещо като трето колело.

В деня преди Лин да замине за Харвард, Адамс отново я изведе в „Бадландс“ и двамата седнаха под дървото, под което лежеше сега. През нощта дълго разговаряха и накрая той нежно докосна бузата й с върховете на пръстите си. Когато най-сетне се целунаха, Мат инстинктивно разбра, че са обречени да бъдат заедно.

За щастие турът приключи и Адамс се върна в хижата, която използваха за главна квартира. Погрижи се за конете, после си взе душ и се преоблече. След като управителят му плати, той се качи на колелото и се отправи към най-близкия бар.

Не пиеше, но от време на време, ако кошмарите го тормозеха, се опитваше да установи дали алкохолът ще го приспи. Понякога се получаваше, друг път — не, а когато заспеше, лошите сънища се завръщаха, по-ужасни от всякога. Притеснен да не би да го споходят пред туристите, той изобщо не спа по време на обиколката. В момента тялото му настояваше за какъвто и да било сън, дори изпълнен с кошмари.

Само след час бе изпил достатъчно. Беше на ръба да се напие и се опасяваше, че няма да го избегне, ако продължи. Вече знаеше, че този път алкохолът няма да го унесе, така че плати и тръгна към къщи.

Докато караше по улиците в хладната нощ, той два пъти обърка пътя и се изсмя с глас. „Едно време беше най-добрият следотърсач в историята! Ха! Виж се сега, собствената си къща не можеш да намериш!“

Накрая обаче я откри — порутена едноетажна развалина с една спалня, баня, кухненски бокс и малък двор, ограден с мрежа. Нищо особено, но това беше домът му. „Домът ми, скъпият ми дом.“ Адамс се изкикоти, остави велосипеда в двора, запрепъва се към мрежата и я отвори. Подпря се на рамката на вратата, докато търсеше ключовете си и няколко пъти не улучи ключалката. Не беше съвсем пиян, но алкохолът определено не се отразяваше добре на координацията му.

След доста ругатни най-сетне успя и пристъпи в антрето. Тогава за пръв път си даде сметка за нещо, което трябваше да усети много отдавна. В дома му имаше някого.

Понечи да влезе, но замръзна на място, усетил студеното стоманено докосване на едрокалибрен пистолет, опрян в тила му.

Адамс моментално изтрезня.