Дж Бреннан - Произход

Ударът изкара въздуха на Мат, пистолетът хвръкна във въздуха и се приземи до кухненския бокс. Тогава Мат усети тежестта на мъжа върху себе си, едрите месести пръсти се впиха в гърлото му, за да му отнемат живота.

Уискито, недостигът на сън, ударите в лицето и объркването му дойдоха твърде много и Мат усети как се предава под натиска на тези пръсти, а главата му олеква от липсата на кислород.

Не! Нямаше да се предаде, такъв вариант не можеше да има.

Измъкна ръка изпод тялото на здравеняка и посегна към евтината стъклена масичка до дивана. Пред очите му вече притъмняваше, но той вложи цялата си енергия и успя да я строши. Острият звук накара мъжа да спре за миг и да отпусне хватката си, което беше напълно достатъчно за Адамс. Той сграбчи къс стъкло от пода и го заби във врата му с триумфален животински крясък. Тъмночервена кръв рукна от прерязаната сънна артерия и заля лицето му.

Мат остана на пода няколко минути, а кръвта се стичаше от тялото му по евтиния килим. Накрая се надигна на колене, изправи се и огледа касапницата. Трима убити и един в безсъзнание.

Той самият обаче беше добре. И знаеше точно къде трябва да отиде.

В парка.

Лин беше жива.

Стивън Джейкъбс отпиваше билков чай от порцеланова чаша и се взираше в монитора на голямото орехово бюро пред себе си. От екрана го гледаха останалите единайсет членове на елитното ръководство на организацията. Това беше кодиран електронен конферентен разговор.

Ясухиро Обата погледна сериозно към камерата.

— Компрометирани ли сме? — простичко попита той. Като шеф на най-големия зайбацу в Япония той говореше прямо, факт, който доста притесняваше някои от по-дипломатично настроените членове.

— Не — отвърна Джейкъбс също толкова прямо. — Тялото е на сигурно място в Невада, а всички извън организацията бяха неутрализирани.

— С изключение на доктор Едуардс — намеси се Серджо Молина, голяма клечка в моторните спортове.

Джейкъбс се намести в стола си, преди да отговори.

— Вярно е, че още не сме открили доктор Едуардс, но операцията по издирването й току-що започна.

На екрана Юрий Андропов, собственикът на най-големия медиен концерн в Русия, се наведе напред.

— А ако проговори преди това?

— Няма да се стигне дотам, сигурен съм — отговори Джейкъбс и отново отпи от чая си. — Освен това тя знае много малко. Какво може да каже? Няма да й повярват. Да не забравяме също, че организацията ни контролира осемдесет процента от световните медии. Статията във всички случаи няма да види бял свят. Поставете се на нейно място — смята, че някой се опитва да я убие, и затова се е свързала с бившия си съпруг, а не с властите. Малко вероятно е да насочи вниманието към себе си. Не, дами и господа, смятам, че за момента сме в безопасност.

— Още колко време ни е нужно? — попита лорд Томас Харт, най-дългогодишният член на камарата на лордовете във Великобритания.

Джейкъбс насочи поглед към образа на професор Филип Месие, генералният директор на ЦЕРН, лабораторията за ядрени изследвания и квантова физика до Женева, Швейцария.

— Професоре? — попита той, подавайки му топката.

Месие се прокашля.

— Нещата се развиват добре. Би трябвало да сме в състояние да изпробваме устройството преди края на месеца.

По лицата на събралите се лидери се появи удовлетворение, дори вълнение. Мечтата бе на път да се сбъдне.

— Не можем да си позволим рискове — каза Тони Кърн, специален съветник на президента на САЩ. — Направете каквото трябва, господин Джейкъбс. Само се погрижете доктор Едуардс да бъде отстранена.

Джейкъбс кимна. Отстраняването на доктор Едуардс нямаше да представлява проблем. Зъбчатите колела вече се въртяха.

След като се измъкна от горещото като пещ такси, Мат се протегна и пристъпи в шумния хаотичен метрополис на Сантяго, Чили. Населението тук бе основно индианско и типичните за лакота черти на Адамс му помагаха да се слива с тълпата. Сякаш бе открил дом далеч от дома си.

Той имаше паспорт, но знаеше, че името му скоро ще бъде разпространено. Агентите нямаше да се върнат и властимащите, които и да бяха те, веднага щяха да решат, че е побягнал и вероятно се опитва да се срещне с Лин на неизвестно място. И макар че явно нямаха представа къде се намира то, което щеше да ги затрудни, със сигурност можеха да му усложнят живота.

Адамс обаче си имаше собствени източници. Беше долетял от Мексико само преди час, след като посети стар познат от нацията тохоно о’одхам в просторните им племенни земи на границата с Мексико. Взе назаем един паспорт и малко пари в брой, като внимаваше колко му разкрива — не защото се опасяваше, че човекът ще се разприказва, а защото колкото по-малко знаеше, толкова по-малка щеше да бъде опасността за него самия. Все пак още работеше за федералното правителство.