Дж Бреннан - Произход

— Добре — отвърна Тони Кърн. — Търговската делегация пристига в Пекин утре сутрин и китайците вероятно ще се съгласят. Те…

Прекъсна го пронизителният звън на мобилния му телефон. Кърн се втренчи в екрана и вдигна веднага, макар че президентът стоеше до него и чакаше отговор на въпроса си.

— Да — кратко отговори той и затвори. Пренебрегвайки президента, който все още търпеливо чакаше, той набра някакъв номер и обърна гръб на Макнълти.

— Новини от АНС — прошепна той. — Сантяго, Чили. Парке Метрополитано. — После кимна. — Да — довърши Кърн и затвори.

Макнълти стоеше с ръце на кръста, вторачен в помощника си.

— Прощавай, Тони, да не ти прекъсвам работата?

Киселият му тон не убягна на Кърн, но това нямаше значение. Макар че беше президент на Щатите, Макнълти не бе един от избраните. Съвсем скоро щяха да си разменят местата и Макнълти, и останалите като него, щяха да бъдат стъпкани от истинския световен елит.

— Беше ужасяващо — каза Лин, когато се върнаха в двойната стая, която беше резервирала в „Хостал Американо“ — евтин, скромен хотел в центъра на Сантяго, напълно достатъчен за целите им.

Адамс седна на леглото срещу нея и я изслуша. Вече му беше казала, че в ледника са открили тяло, което вероятно е на четиридесет хиляди години, но има дрехи и инструменти, които пораждат изключително озадачаващи въпроси. Изпи чаша вода, докато тя му разказваше как група военни инженери са се изсипали на глетчера, извадили са тялото и са евакуирали всички с хеликоптер.

В него напираха въпроси, твърде много, за да ги брои, но той не искаше да прекъсва Лин. Тя очевидно изпитваше облекчение, че най-сетне може да говори за това, да сподели какво е преживяла.

— Видях мигащите светлинки и се разкрещях на всички да се махат — продължи тя. — После просто реагирах, не знам защо. Отворих вратата от страната на пилота и скочих. — Гласът й пресекна от емоциите. — Хеликоптерът експлодира, докато бях във въздуха, пламъците ме лизнаха, преди да падна във водата.

Лицето й поруменя и по бузите й рукнаха сълзи.

— Не можах да спася никого! — изхълца тя.

Адамс отиде при нея и я прегърна, а тя се тресеше от ридания.

— О, Мат, трябваше да се опитам да ги изкарам оттам! Само че не го направих, просто скочих, спасих себе си, а останалите са мъртви! Всички са мъртви!

Адамс я прегърна силно и тя се отпусна съсипана на гърдите му. Можеше да й каже, че е постъпила правилно, че ако беше останала да помогне на другите, сега щеше да е мъртва, че така или иначе е било невъзможно някой да оцелее, но знаеше, че това са просто изтъркани фрази. Лин беше изключително талантлива жена, най-интелигентната, която познаваше. Не би могъл да й каже нещо, в което собственият й логичен ум не я бе убедил. Истината беше, че бе постъпила по единствения възможен начин и Адамс знаеше, че тя рано или късно ще го приеме.

Затова просто я прегърна и я остави да поплаче.

— Откри ме един рибарски траулер — продължи тя след известно време, а той все още седеше до нея и държеше ръката й. — Видели експлозията. Подскачах във водата като кегла, раницата ме държеше на повърхността. Когато екипажът ме изтегли, почти бях изпаднала в хипотермия и губех съзнание от шока. Те ме върнали на брега в Южен Чили, съобщили за катастрофата и ме откарали в болницата. Когато най-сетне се свестих и осъзнах къде се намирам, изпаднах в паника. Умолявах лекаря да ме пусне и да скрие факта, че изобщо съм била там. Дадох му друга версия на събитията, казах, че се боя за живота си. Така си беше — ако регистрираха катастрофата и някой споменеше, че има оцелял, щяха да ме подгонят. Нямам никакви съмнения, че взривът в хеликоптера беше екзекуция. Онова тяло е много важно за някого.

Адамс си даде сметка, че има още доказателства за това — прочетеният имейл, опитът да изтръгнат информация от него — но реши да я остави да завърши разказа си, преди да потвърди подозренията й със своята история.

— Докторът се съгласи и дори ми даде пари, за да ми помогне. На следващия ден стигнах до вътрешността на континента, оттам ти пратих съобщението. Не знаех какво друго да направя, на кого другиго да се доверя. Съобщих за находката на директора на НАСА, кой друг ми оставаше? Може би НАСА са замесени, може би не, някаква група е подслушала разговора и се е намесила, кой знае? Може би инженерите изобщо не са били от армията. Знам само, че някой иска да убие всички, които знаят нещо за онова тяло.

Лин погледна Адамс в очите и стисна ръката му още по-здраво.