Дж Бреннан - Произход

След като определиха местонахождението им, това беше напълно възможно. Компютърът ограничи района, до който Лин е могла да стигне след катастрофата, взимайки предвид разнообразни фактори, като данните от пристанищата, железопътните гари и автобусните депа, употребата на кредитната карта и паспорта й, парите в брой, с които би могла да разполага, записите от камерите за наблюдение и прости алгоритми за триангулация.

След това районът бе сравнен с всяко късче налична информация за миналото на Мат Адамс и Евелин Едуардс. След още търсения компютърът най-сетне попадна на стара сметка от кредитна карта — с нея бяха закупени два билета от дома на Лин в Мейн до Мексико. След подробно търсене на ръка, което отне много време, най-сетне успяха да разберат по какъв обиколен път през Южна Америка бе минала младата двойка, а покупките с кредитна карта по пътя потвърдиха, че наистина става дума за Лин и Адамс.

Щом провериха данните още веднъж, начертаната от алгоритмите зона съвпадна почти напълно с предишното посещение на двойката в Сантяго, Чили. Това беше напълно логично — за наличното време Лин лесно можеше да е стигнала толкова далеч на север, без да пресича каквито и да било граници. Освен това в град с петмилионно население лесно щеше да се скрие.

След като разбраха кой е градът, оставаше само да проверят хотелските резервации, туристическите компании, такситата, камерите за наблюдение и сателитните снимки. Чертите на Евелин Едуардс най-сетне бяха разпознати на влизане в Парке Метрополитано, а данните веднага стигнаха до членовете на Алфа бригадата, които вече се намираха в Чили. Камерите проследиха Лин и срещата й с човек, чиито черти по-късно бяха разпознати като тези на втората мишена, Мат Адамс. Проследиха електронната им следа до „Хостал Американо“, където първата мишена явно бе резервирала стая с пари в брой под името Патрис Лийки.

Петимата мъже от Алфа бригадата стигнаха на мястото след час, готови за действие, и докато седеше в сауната, а потта се стичаше по тялото му на тлъсти капки, Джейкъбс трябваше да признае, че това е впечатляващ обрат. Елдридж също пътуваше към Чили и Джейкъбс беше сигурен, че докато се стъмни, двойката ще пристигне в Невада. Щяха да ги разпитат експерти и да им изтръгнат и последното късче информация. След което да ги екзекутират.

— Прочели са имейла? — невярващо попита Лин, докато седяха пред малката масичка и закусваха.

Адамс кимна.

— Дори ми показаха разпечатка. Иначе нямаше да разбера за него, дни наред не си бях у дома.

Предишната нощ той нарочно не й разказа, че е бил нападнат у дома си, защото знаеше как ще реагира тя. И бездруго бе прекарала ужасна нощ и изобщо нямаше да мигне, ако й беше разказал историята си.

Сега обаче Лин изглеждаше така, сякаш я е ухапала змия, и внезапно се отдръпна ужасено.

— Може да знаят къде сме! — прошепна тя, стараейки се да овладее надигащата се паника. — Ако са прочели съобщението, може да знаят всичко!

Адамс поклати глава.

— Не. Дойдоха при мен, защото нямаха престава къде си. Искаха да получат информацията от мен.

— Сигурен ли си, че не те проследиха?

— Почти сигурен. Използвах паспорт назаем, сменях маршрута безразборно и не забелязах нищо нередно, в това доста ме бива.

Докато го изричаше, Адамс трепна. „Едно време може и да беше вярно — помисли си той, — но вече не е.“ Дори не видя Лин, когато дойде при него в парка. Просто беше изгубил тренинга си — в момента тя се справяше по-добре от него. Ами ако наистина го бяха проследили?

— Може да не са те проследили хора — предупреди го Лин. — Електронно наблюдение, покупки с кредитна карта, камери за наблюдение със софтуер за лицево разпознаване, сателитни снимки, списъкът е безкраен!

Откакто бе беглец, Лин подробно разучаваше методите на потенциалните си врагове и острият й като бръснач ум попи невероятно количество информация по въпроса. Нямаше практически опит, но теорията вече й беше достатъчно ясна, за да се разтревожи.

— Ей — каза Адамс с желание да я успокои, макар да знаеше, че е права. — Използвах само пари в брой, изобщо нямам кредитни карти и се старах да избягвам камерите. И телефон не използвах. Засега би трябвало да сме в безопасност.

Лин го погледна за миг, преди да вземе решение.

— Не. Трябва да тръгваме. Веднага.

Адамс кимна. Всъщност беше съгласен с нея, просто искаше тя да се успокои, да се опита да се отпусне. Грешките ставаха от голямо напрежение и Адамс знаеше това по-добре от повечето хора.