Дж Бреннан - Произход

— Добре — каза той и грабна сака си от леглото, — готов съм. Да тръгваме.

След три минути Лин застана до него пред вратата. Мат протегна ръка към тънкия дървен панел и ръката му замръзна. Той инстинктивно спря Лин с другата и опря показалец на устните й, за да я накара да мълчи.

Притисна ухо до вратата, заслуша се и насочи сетивата си към света зад нея. Шумът идваше от стълбището. Три чифта крака. С ботуши. Натежали, сякаш всеки от тримата носеше нещо. Можеше да е багаж, разбира се, но нищо не пречеше да са и оръжия. В стъпките се усещаше ритъм, своеобразно единство, което бегло му напомняше за армията.

Той усети как старите му сетива бавно се връщат при него и изпълзяват изпод воала, зад който се криеха след онзи ден в пустинята.

Подуши въздуха и не усети нито одеколон, нито дезодорант, просто лек аромат на естествен сапун, достатъчен, за да прикрие по-силната телесна миризма. След това долови дишането — равномерно, но леко забързано, не от натоварването, а от очакване.

— Ударна група — каза накрая той. — Шестима са, въоръжени, сега завиват по коридора. Имаме десет секунди.

ЦЕРН, Европейската организация за ядрени изследвания, се намира до Женева, Швейцария. Известна е по целия свят с опитите за откриване на „божествената частица“ с помощта на адронен ускорител и е основана през 1954 г., за да обедини най-добрите европейски ядрени физици, а по-късно и тези от останалия свят. Оттогава насам ЦЕРН се занимава най-вече с физика на частиците, а откритието на антиматерията, последвано от успешен опит за създаването й, предизвикват както възхищение, така и страх.

Много членове на обществеността бяха искрено ужасени, когато адронният колайдер бе включен за пръв път. Той се състои от километрични подземни тръби, в които милиарди частици биват сблъсквани една с друга, и някои хора смятаха, че това може да създаде черна дупка, която да унищожи света за секунди.

Разбира се, нищо подобно не се случи и оттогава насам колайдерът тихо си бръмчи и неспирно търси обяснение за началото на Вселената.

Професор Филип Месие се замисли за историята му, докато влизаше в асансьора. Тъкмо бе привършил прегледа на повреден сектор от тръбите, за които сега се грижеше цяла армия инженери и техници. Удовлетворен, че всичко се върши както трябва, той реши да се отбие при по-важния проект, скрит още деветдесет метра под земята.

Макар че Големият адронен ускорител беше лицето на ЦЕРН пред света, този проект, който им струва няколко трилиона евро през годините, бе известен само на шепа хора, всички от елитната организация, оглавявана от Стивън Джейкъбс. Останалите — инженери, техници, физици, математици и стотици високо и нискоквалифицирани работници — не бяха част от избраните и никога нямаше да напуснат лабораторията. Бяха роби на машината, обречени да работят, докато загинат.

Докато асансьорът се спускаше, Месие се усмихна — вълнуваше се всеки път, когато си помислеше за проекта. Асансьорът безшумно спря, вратите се отвориха и грандиозната машина се разкри пред очите му в целия си блясък.

Макар че до голяма степен зависеше от енергията, генерирана от Големия адронен ускорител, технологията на която разчиташе това секретно устройство, беше по-езотерична и неизвестна за по-голямата част от населението на земята. Беше дар от боговете — почти буквално, каза си Месие, докато вървеше към машината.

„Скоро — помисли си той. — Скоро.“

По гръбнака му пробяга тръпка, когато погледна през огромните прозорци за наблюдение. Скоро устройството щеше да е напълно готово и ни най-малко не го интересуваше, че резултатът може да унищожи цялото човечество, с изключение на неколцината избрани. Които скоро също щяха да станат богове.

Адамс хукна към прозореца на другия край на стаята, докато Лин стоеше на мястото си, стиснала раницата, и погледна към отсрещната страна на авеню „Санта Мария“. След две секунди забеляза снайпериста на покрива, прицелен в прозореца им, както и двамата мъже във фоайето на хотела, чиито силуети се отразяваха във витрините.

— Застани встрани от прозореца! — твърдо прошепна той на Лин и дръпна най-близкото легло, за да барикадира вратата. Това щеше да им спечели едва няколко секунди, но и те бяха достатъчни.

Елдридж се срещна с хората си в хотела в три сутринта. Изслуша доклада им, подготви собствената си екипировка и им изложи плана за залавяне на бегълците. В седем часа същата сутрин ги поведе по стълбите и остана да наблюдава, докато двамата мъже отпред хукнаха към вратата с малък метален таран в ръце. Тактическата им стратегия беше просто „шок и ужас“ — да разбият вратата, да дезориентират мишените със светозвукови гранати и бързо да ги заловят, като употребят сила, ако се налага.