Дж Бреннан - Произход

Двете мишени избягаха от хотела, минаха край сградите зад „Хостал Американо“ и излязоха на „Уерфанос“, шосето, успоредно на „Компаня де Хесус“. За щастие Джейкъбс успя да уреди директна сателитна връзка с АНС, а собствените му разузнавачи в Невада насочваха Алфа бригадата към мишените чрез въздушно наблюдение. Въпреки това в очите на Елдридж провалът беше пълен. Гонитба по улиците на Сантяго щеше да забърка повече хора. Хора, на които Алфа бригадата накрая трябваше да затвори устите.

Изглежда, отново бяха подценили Матю Адамс и Евелин Едуардс. Два отряда от хората на Елдридж — от Алфа бригадата, най-добрите сред най-добрите — се бяха провалили, а Джейкъбс ясно показа, че нещо по-малко от абсолютен успех просто няма да бъде толерирано. Лицето на Елдридж се изкриви и той разбра, че трябва да продължи. С или без организацията, той не беше човек, който приема провала.

Елдридж и хората му изтичаха от пресечката и хукнаха по следите на двете мишени. Предаваха му информация за движението им в реално време, която се засичаше от въздуха. Знаеше, че тя постъпва от сателит в ниска орбита, и не се учуди, че им я осигуриха толкова бързо — въпреки че обтегнатите отношения между различните разузнавателни агенции бяха печално известни, организацията на Джейкъбс винаги успяваше да ускори нещата.

Когато Елдридж изведе хората си на „Уерфанос“, електронният глас в слушалката му каза, че мишените току-що са излезли на „Плаза де Бразил“, на по-малко от 150 метра на изток. Пренебрегвайки стреснатите лица на хората по улиците, които се взираха в тежковъоръжените мъже с маски, които тичаха по обточения с палми булевард, той бързо даде насоки на екипа си.

Двама щяха да се спуснат от двете страни на площада и да препречат северния и южния изход, а камионетката щеше да заобиколи, за да заварди западния. Елдридж и партньорът му щяха да влязат директно и да задържат бегълците.

Поне така се надяваше.

Картината, която се разкри пред Адамс и Лин, когато навлязоха в площада, спря дъха им, но те не спряха, забързани към центъра, където бе сърцето на Фестивал дел Барио Бразил. Накъдето и да погледнеха, кипеше оживление. Уличен театър, пантомима, танцьори, изложби на картини и музиканти, заобиколени от стотици, може би дори хиляди омагьосани зрители. Големият площад беше добре скрит под клоните на дърветата, предлагаше сянка и подслон и беше идеалното място, ако човек иска да се изгуби в тълпата.

Наясно, че въоръженият отряд вероятно е съвсем наблизо, Адамс дръпна Лин и навлезе още по-дълбоко сред множеството, забавяйки крачка до бърз ход, за да не привлича внимание. При целия този хаос на площада му се струваше невъзможно да ги видят.

На сто и петдесет метра под пустинята Невада техниците наблюдаваха живото предаване от сателитите на АНС и полицейските камери в Сантяго. Мишените — Чарли едно и Чарли две — навлязоха в многолюдния площад. Изгубиха ги за момент, но софтуерът ги посочи, осветявайки ги в синьо, главният техник провери мястото и подаде координатите на камерите, които се насочиха към посочените мишени. Появиха се образите на Чарли едно и Чарли две, които с лекота се придвижваха през тълпата — индианец и бяла жена, в края на тридесетте, носеха чанти и внимателно се оглеждаха.

Докато докладваше подробностите на екипа долу, техникът почти изпита вина. Беше толкова лесно.

Елдридж ахна, щом зърна тълпата, и се зачуди как, по дяволите, ще успее да открие мишените в такава среда, но тогава слушалката в ухото му изпращя и информацията беше кристално ясна — намираха се на четиридесет метра на югоизток, във вътрешността на площада, в средата на група от двадесет и седем зрители точно до акробатичната платформа. Предаде сведенията на хората си, вдигна предпазителя на оръжието си и тръгна напред, пренебрегвайки писъците на хората, които го видяха.

Адамс не беше сигурен кое долови първо — движението на камерата, скрита зад голямата палма от северната страна на площада, която бавно се обърна и спря, когато сочеше право към тях, или писъците зад тях, които като нищо можеха да идват от хора, зърнали въоръжени мъже.

Той веднага си даде сметка, че с Лин не са скрити, а хванати в капан. Може би в момента блокираха изходите на парка, превръщайки площада в кланица. Знаеше, че хората, които са организирали лова, ги искат живи, но си даваше сметка, че макар и за предпочитане, този вариант не е задължителен. Със сигурност нямаше да поема рискове. Трескаво огледа площада, тълпата, музикантите, танцьорите, павилионите, платформите и…