Дж Бреннан - Произход

Метрото на Сантяго е най-скъпото в Южна Америка. По петте линии има повече от сто гари, те разчитат на над сто километра релси и обслужват над два милиона пътници на ден. Метрото е кръвоносната система на града.

Когато изведе вярната кобила на перона, покрай зяпачите, които крещяха, сочеха и викаха, Адамс беше сигурен, че на релсите за пръв път стъпва кон. Не знаеше дали животното ще пожелае да напусне платформата и да скочи между стоманените релси, но трябваше да опита — планът му зависеше от това да стигне до тунелите.

Лин се хвана здраво за него, той насочи кобилата към ръба на перона и тримата скочиха от безопасната платформа върху релсите.

На операторите в разузнавателната база в Невада никак не им беше лесно. С лекота следваха коня по улиците благодарение на камерите, но сега той се беше спуснал в метрото и никой не разбираше как ездачът е успял да го постигне.

Главният техник веднага проникна в компютрите на отдел „Градски транспорт“ и зареди записите от камерите им. Когато най-сетне успя да ги пренасочи към мониторите си, единственото изображение от камерата на платформата му показа задните крака на коня, който в галоп потегляше по източния тунел, към Санта Ана.

Операторът с нежелание посегна към телефона.

Докладите бързо стигнаха до Елдридж. Транспортната полиция получи заповед веднага да спре всички влакове и да прати хора, които да изкарат коня и ездачите му от тунелите. Междувременно Елдридж подканваше Ренфрю да кара по-бързо по „Катедрал“ до гара „Санта Ана“, където смятаха да пресрещнат бегълците и да сложат край на лудешкото надбягване из града.

След няколко минути той поведе хората си по стълбите към гарата — по четирима наведнъж, нарамили оръжията и вдигнали предпазителите. По същото време цели тълпи напираха нагоре към изходите и Елдридж не разбираше дали това е защото полицията евакуира метрото, или заради нещо друго.

Хората му слязоха по стълбите на бегом и той можеше да се закълне, че чува цвиленето на кон точно зад ъгъла. На път към западния перон екипът мина покрай последните няколко бродяги, които се точеха по постлания с плочки модерен коридор, и накрая се озоваха на самия перон, под голяма арка.

— Готови! — извика Елдридж и хората му вдигнаха оръжията си в синхрон — 9-милиметрови картечни пистолети, насочени право напред — към мрака на тунела отсреща, готови да застрелят коня в момента, в който се появи. Ако електрическият ток не убиеше двете мишени, щом паднеха от мъртвото животно, хората му щяха да се втурнат и да ги хванат.

Чуха цвилене от вътрешността на тунела, заеха позиция и щом различиха наближаващия силует, спокойно издишаха, без да вдишат. Всеки искаше да се увери, че изстрелът му ще бъде точен.

Тогава кестенявата кобила изникна на перона, носейки се в пълен галоп между стоманените релси — прекрасно, впечатляващо животно с козина, която блестеше на флуоресцентната светлина, с напрегнати от усилието мускули.

— Не стреляйте! — кресна Елдридж.

Конят прелетя край тях с пълна скорост, навлезе в следващия тунел и се скри от погледите им. Беше величествена гледка, но нещо липсваше. Нещо изключително важно.

— Къде са Адамс и Едуардс, по дяволите? — вбесено изкрещя Елдридж.

Адамс спря насред тунела, двамата с Лин слязоха и той плесна кобилата, за да я отпрати към следващия перон. Докато я наблюдаваше как галопира между релсите, той отправи молитва към духовете, за да им благодари, че са му изпратили това великолепно животно, и да ги помоли да го пазят.

Сигурен беше, че някъде по линията има вход, шахта за персонала, която води до сервизно помещение. Тунелът обаче беше тъмен, осветен само от бледите аварийни светлини, а нощем той отдавна вече не виждаше така добре, както навремето.

Лин първа забеляза стоманената врата, скрита в сенките от лявата им страна. Адамс хукна към нея и я отвори. Отново провери дали ги преследват, хвана Лин за ръката и я бутна в сервизния коридор пред себе си. Щом очите им най-сетне свикнаха с мрака, Мат реши да изключи осветлението, за да не привлича внимание. След по-малко от две минути обаче закова на място.

— Пред нас има хора — напрегнато прошепна той на Лин. — Идват по коридора. Скоро ще бъдат тук.

Той бързо я затегли обратно по коридора, на няколко метра от мястото, до което бяха стигнали. В тъмното бе успял да забележи ред метални шкафове до стената и сега с Лин паникьосано натискаха дръжките, за да открият някой отворен.