Дж Бреннан - Произход

— На вратата са! — предупреди Адамс и точно в този момент Лин успя да отвори един шкаф. Напъхаха се в тясното пространство и дръпнаха алуминиевата врата възможно най-безшумно.

Това беше шкаф за почистващи препарати, пълен с метли, парцали и препарати. Мястото обаче им стигаше и когато лампите светнаха, те впериха поглед в цепките на вратата. След няколко мига очите им привикнаха към ослепителната светлина и те различиха група униформени полицаи — вероятно от транспортната полиция, даде си сметка Адамс — които тичаха по коридора към тунела.

Адамс не знаеше дали кобилата е била открита — бяха слезли доста далеч от гара „Санта Ана“, но тя може би вече бе стигнала дотам, ако е препускала в галоп. Не знаеше и дали полицаите подозират, че с Лин са напуснали тунела по коридора, или просто слизат в него по прекия път. Така или иначе сега полицията (или онези, на които докладваха) със сигурност щеше да реши, че мишените не са в сервизния коридор и Адамс и Лин щяха да получат възможност да си починат и да избягат.

Изчакаха, докато стоманената врата към тунела се затвори, открехнаха шкафа и тихо се промъкнаха по ярко осветения коридор, готови за действие. Десет минути по-късно се изкачиха на нивото на улицата, като по пътя трябваше да се крият само още два пъти. Слава богу сетивата на Адамс се бяха пробудили и ги предупреждаваха точно навреме.

Изходът ги изведе на „Катедрал“, само на сто метра от пресечката с „Бразил“. Камерите тук бяха много малко, но и Адамс и Лин вече ясно осъзнаваха опасността от сателитното наблюдение и веднага се скриха под платнището на един магазин, като се престориха, че разглеждат разнообразните плодове на витрината.

— Трябва да намерим кола и да се махнем от града — решително каза Лин. Досега водеше бившият й съпруг и макар че му беше благодарна — затова го потърси, в края на краищата — тя не беше човек, който лесно би се примирил с безпомощността си. Ако поемеше юздите сега, поне щеше да спаси малкото самоуважение, което й беше останало.

— И аз това си мислех — съгласи се Адамс. — Но откъде да намерим кола?

— Ето оттам — веднага отговори Лин.

— Какво? — изненадано попита Адамс, но щом видя пламъчето в очите на бившата си съпруга, разбра, че планът й е добър.

В контролния център, дълбоко под въздушната база в Невада, техниците бяха изпаднали в паника. Бяха внесли параметрите — перони, линии, сервизни входове и изходи, и всички точки, от които се излизаше на улиците на Сантяго — и сега наблюдаваха всяко от тези места. Проблемът беше, че изгубиха няколко минути заради пренасочването на сателитния сигнал от тяхната организация до АНС, а после от АНС до Бюрото за национално наблюдение, което всъщност управляваше сателитите. Ако междувременно мишените бяха напуснали тунелите, отдалечавайки се достатъчно, директното наблюдение нямаше да разкрие нищо.

Оставаха им камерите из целия град, софтуерът за лицево разпознаване и агентите, които издирваха бегълците. Ако постъпеше такава заповед, всяка правителствена агенция в Сантяго щеше да бъде инструктирана да открие Матю Адамс и Евелин Едуардс. Градската полиция, националната полиция, карабинерите и много други можеха да бъдат мобилизирани, за да участват в търсенето. Засега обаче техниците щяха да продължат да наблюдават и да се надяват на резултати.

— По дяволите! — вбесено възкликна Елдридж и заби облечената си в ръкавица ръка в една мраморна колона във фоайето на гара „Санта Ана“. Адамс и Едуардс бяха изчезнали — нямаше ги в тунелите, по пероните и в сервизните площи, а според гласа в слушалката камерите из града не ги бяха засекли. Елдридж знаеше, че може все още да се намират в метрото — подробното му претърсване би отнело цели дни — и започна да си дава сметка, че шансовете да ги задържи намаляват с всяка минута.

След час научи, че ловът може би вече е напуснал очертанията на града. Собствениците на магазина на „Катедрал“ — невредими, но вързани и със запушена уста — били открити от двама клиенти, които веднага се обадили в местната полиция. Колата на собствениците, които живеели в апартамента над магазина, била паркирана отзад, откъдето я откраднали бегълците. Полицията веднага я пусна за издирване и Елдридж скоро научи, че е стигнала далеч на север, чак до Мерцедариос в Кончали, преди мишените да я зарежат на пътя. Не се знаеше какво е станало с тях след това — може би бяха откраднали друга кола, може би се бяха върнали в метрото, а може би вече напускаха града с влак или автобус.