Дж Бреннан - Произход

Племето огала сиукс е гордо и внушително — едно от седемте, от които навремето се състояла Великата сиукска нация — и Мат „Свободната мечка“ Адамс бе част от това племе. Членовете му го наричаха „огала лакота ойате“, а именитите им предци се бяха изправили срещу американската армия във войната на Червения облак и в Голямата сиукска война, и бяха сред изкланите при Раненото коляно.

Произходът на самия Адамс обаче не беше толкова ясен. Бяха го открили пред вратите на племенната полиция в Пайн Ридж още като новородено и така и не се разбра кои са родителите му. Началникът на полицията го взе под крилото си и Мат заживя в неговото семейство. Това обаче продължи само няколко години, защото добрият старец бе застрелян в града през една студена ноемврийска нощ. Мат Адамс скоро започна да обикаля от едно място на друго. Когато навлезе в тийнейджърските си години, вече беше живял в над двадесет сиропиталища и приемни домове.

Младият Адамс обаче беше жилав — духът, който началникът на полицията възпита у него, никога не изчезна. Мат не позволяваше на обстоятелствата да го надвият, не се предаваше и непрекъснато се бореше.

Точно това привлече вниманието на Джим „Голямата мечка“ Мадисън, водач на бойното общество „Силно сърце Акисита“ и далечен роднина на Лудия кон, известен най-вече с това, че повел хората си срещу американската армия в битките при Роузбъд и Литъл Бигхорн.

Също като началника на полицията, Мадисън взе Адамс под крилото си. Когато го представи на старейшините, те оцениха не само бойния му дух, но и дълбоката му духовност и също се заинтересуваха от него.

Традиционните военни, ловни и следотърсачески умения на племето се смятаха за анахронизъм от повечето му членове, тъй като вече не отговаряха на съвременните им нужди. От деветнайсети век насам не се предаваха от поколение на поколение, но някои от шаманите лакота бяха запазили знанията си.

Тези мъже наблюдаваха природата и живееха във връзка с всичките й аспекти — животните, растенията и самата земя. Затова, когато се отдаваха на привидно физически занимания като следотърсачеството, те не само разчитаха на очите си, но и се вслушваха в онова, което светът им казваше за себе си.

Малко хора бяха способни на такава връзка със земята или на подобно духовно сливане, но младият Адамс показа невероятна склонност към ученията на старейшините лакота. Това причини брожения сред останалите членове на племето, според които на дете без съответния произход не се полага такова обучение. Затова въпреки защитата на Голямата мечка животът на Адамс не беше лесен — той не успя да избегне клеймото на сиропиталището и постоянно трябваше да се бори за онова, което другите получаваха свободно. Духът му обаче надделя, той стана най-уважаваният следотърсач в резервата и Мадисън и шаманите лакота му дадоха името „Свободната мечка“, което показваше, че се е освободил от капана на произхода си и е извоювал име единствено благодарение на уменията и волята си.

Никой не знаеше какво биха си помислили за него Мадисън и старейшините, ако знаеха, че се готви да поведе група туристи из парка „Бадландс“ на обиколка, наречена „Да бъдеш американски индианец“. Само че, докато яздеше и им показваше чудесата на парка, той не мислеше за разочарованието на Мадисън. Можеше да мисли само за Лин.

Турът беше четиридневен и групата нощуваше около лагерен огън, където всички обсъждаха преживяното и слушаха разказите на Адамс за местната митология.

Въпреки ниските температури той нощуваше под звездите. Те бяха милиони и блестяха ярко в отсъствието на изкуствено осветление, и докато отпиваше чай от коприва, Адамс усети как умът му — духът му — се понася из космоса.

После обаче се намесиха мислите и рязко го върнаха обратно на земята. Лин. Влюбиха се, ожениха се и се разведоха, а сега той вече нямаше да я види, докато сам не се пресели в света на духовете. Бяха се срещнали именно в националния парк „Бадландс“ и докато отпиваше поредната глътка, Адамс се усмихна при спомена за това.

Тогава беше само на двадесет — преди повече от две десетилетия — и преследваше мъжка виторога антилопа през тревистите равнини. Тя се бе отделила от стадото и беше сама. Не смяташе да я убие, целта му беше да се доближи колкото е възможно повече, без да го усети. Искаше да я докосне. Това беше ловкост.

Лежа и чака с часове, след като следва антилопата с километри и безшумно се промъкваше все по-близо и по-близо. Беше само на три метра от великолепното животно, когато ги усети.