Кендари Блейк - Анна в рокля от кръв

Една жена стои в дъното на стълбите. Облечена е в черна рокля от груба материя, която сигурно дращи кожата лошо, а косата й е вързана на стегнат кок. Тя гледа към горния етаж и не мога да видя лицето й. Но виждам, че държи в ръка бялата рокля на Анна и я размахва. В другата си ръка стиска броеница.

По-скоро усещам, отколкото чувам, как Томас си поема рязко въздух. Бузите му потрепват — усетил е нещо.

„Сила“ — чувам го да мисли. — „Черна сила.“

Не знам какво има предвид. Нямам и време да се чудя.

— Анна! — изкрещява жената.

Анна се появява на горния етаж до стълбите.

— Да, мамо?

Майка й вдига роклята, стисната в юмрука й.

— Какво е това?

Анна изглежда стресната. Хваща се за парапета на стълбите.

— Откъде взе това? Къде го намери?

— Беше в стаята й — това е той, излиза от кухнята. — Чух я да казва, че си шие рокля. Добре, че я намерих.

— Вярно ли е? — пита настоятелно майка й. — Какво значи всичко това?

— Роклята е за бала, мама — казва гневно Анна. — Училищният бал.

— Това?

Майка й разгъва роклята с две ръце.

— Това е за танци?

Размахва я във въздуха.

— Курва! Няма да ходиш на никакви танци! Разглезено момиче. Няма да излизаш от тази къща!

От горния етаж се чува по-тих, по-благ глас. Една жена с маслинова кожа и дълга черна коса на опашка хваща раменете на Анна. Това сигурно е Мария, шивачката, която оставила дъщеря си в Испания — приятелката на Анна.

— Не се ядосвайте, г-жо Корлов — казва бързо Мария. — Аз й помагах. Беше моя идея. Да ушием нещо хубаво.

— Ти — казва г-жа Корлов през зъби. — Ти си виновна. Само пълниш главата на дъщеря ми е твоите испански мръсотии. Тя стана непослушна, откакто ти се появи. Горделива. Няма да те оставя да й мътиш мозъка повече. Махай се от къщата ми!

— Не! — извиква Анна.

Мъжът пристъпва към годеницата си.

— Малвина — казва той. — Не бива да губим квартиранти.

— Мълчи, Елиас — казва остро Малвина.

Започвам да разбирам защо Анна не е можела просто да каже на майка си за намеренията на Елиас.

Сцената се забързва. По-скоро усещам, отколкото виждам, какво точно се случва. Малвина хвърля роклята към Анна и й нарежда да я изгори. Удря я през лицето, когато тя се опитва да я убеди да позволи на Мария да остане. Анна плаче, но само тази Анна от спомена. Истинската Анна сега съска, докато наблюдава, черната й кръв кипи. Ще ми се да можеха да си разменят местата за момент.

Придвижваме се напред във времето, а очите и ушите ми се напрягат да следят сцената, докато Мария се изнася само с един куфар в ръка. Чувам как Анна я пита какво ще прави и я моли да остане някъде наблизо. И тогава всички лампи, освен една, загасват и от прозорците се вижда, че е нощ.

Малвина и Елиас са във всекидневната. Малвина плете нещо от тъмносиня прежда, а Елиас чете вестник и пуши лула. Изглеждат нещастни дори във вечерните си домашни занимания. Лицата им са увиснали и отегчени, устните свити в тънки, навъсени линии. Нямам представа как е започнал романсът им, но сигурно е било толкова интересно, колкото да гледаш боулинг по телевизията. Съзнанието ми търси Анна — съзнанието на всеки от нас я търси — и сякаш сме я призовали, тя слиза по стълбите.

Имам странното усещане, че искам да стисна очи, а същевременно не мога да ги откъсна от сцената. Тя е облякла бялата рокля. Това е роклята, в която ще умре, но сега не изглежда по същия начин, както е изглеждала тогава. Момичето, което стиска малка платнена чанта и гледа изненаданите и все по-гневни изражения на Малвина и Елиас, докато стои на стълбите, е толкова пълно с живот. Раменете й са изправени и силни, а тъмната й коса се спуска на плавни вълни по гърба. Брадичката й е повдигната. Ще ми се да видя очите й, защото знам, че са изпълнени с тъга и триумф.

— Какво си мислиш, че правиш? — пита Малвина настоятелно.

Гледа ужасено дъщеря си, сякаш я вижда за пръв път. Имам чувството, че въздухът около нея се раздвижва и сега усещам полъх от силата, за която Томас говореше.

— Отивам на бала — отговаря спокойно Анна. — И няма да се връщам.

— Няма да ходиш на никакъв бал — казва злъчно Малвина.

Тя бавно се повдига от стола, като звяр, който дебне плячка.

— Никъде няма да ходиш с тази отвратителна рокля.

Приближава се към дъщеря си като свива очи и преглъща тежко, все едно се дави от нещо.

— Облякла си бяло като булка, но кой мъж ще те вземе като даваш на момчетата да ти повдигат полата!

Отмята глава назад, като пепелянка и заплюва Анна в лицето.