Кендари Блейк - Анна в рокля от кръв

— Весела групичка ловци на духове? — пита тя.

— Аз ще съм Питър Венкман — казва Томас.

— Няма да си заплюваме герои — отвръщам рязко. — Не сме ловците на духове. Аз боравя с камата, аз убивам духовете и не искам да ми се мотаете в краката през цялото време. Освен това е очевидно, че аз щях да съм Питър Венкман.

Поглеждам Томас косо.

— Ти щеше да си Егон.

— Чакай малко — казва Кармел. — Не решаваш само ти. Майк ми беше приятел, или нещо като приятел.

— Това не значи, че можеш да помогнеш. Тук не става дума за отмъщение.

— А за какво?

— Става дума… да я спра.

— Ами, не може да се каже, че се справяш много добре. А и от това, което видях, не изглеждаше даже да се опитваш.

Кармел е повдигнала вежда към мен. От този поглед нещо започва да пари по бузите ми. Леле майко, изчервявам се!

— Това са глупости — изтърсвам аз. — Тя е труден противник, какво да правя? Но имам план.

— Да — казва Томас в моя защита. — Кас го е измислил. Вече събрах камъни от езерото. Сложил съм ги да се зареждат на лунна светлина. Кокошите крака ги поръчахме, но временно ги нямат в наличност.

Като заговаряме за заклинанието, ми става тревожно, сякаш нещо бъркам. Сякаш пропускам нещо.

Някой влиза, без да чука. Почти не забелязвам и това ме кара да мисля, че пропускам и още нещо. Напъвам си мозъка още няколко секунди и тогава вдигам поглед и виждам Уил Розенбърг.

Изглежда като да не е спал с дни. Диша тежко, а брадичката му е увиснала. Чудя се дали е пил. Има петна от мръсно и мазно по дънките му. Горкото момче приема всичко това доста тежко. Той се взира в ножа ми на масата, затова го взимам и го прибирам в задния джоб.

— Знаех си, че нещо не е наред с теб — казва той.

Дъхът му е шестдесет процента бира.

— Всичко това се случва някак си заради теб, нали? Откакто дойде тук, всичко се обърка. Майк го усещаше. Затова не искаше да се навърташ около Кармел.

— Майк не знаеше нищо — казвам спокойно. — Това, което се случи с него, беше нещастен случай.

— Убийството не е нещастен случай — промърморва Уил. — Спри да ме лъжеш. Каквото и да си намислил, искам да се включа.

Изпъшквам. Нищо не върви както трябва. Морфран се връща в кухнята без да ни обръща внимание и вместо това се взира в кафето си, сякаш там се случва нещо супер интересно.

— Кръгът се разширява — е всичко, което казва.

Изведнъж проблемът, който ми убягва, щраква на мястото си.

— Мамка му — казвам.

Отмятам глава назад и гледам в тавана.

— Какво — пита Томас. — Какво има?

— Заклинанието — отговарям. — Кръгът. Трябва да сме вътре в къщата, за да го направим.

— Да, и? — казва Томас.

Кармел загрява веднага; лицето й помръква.

— Ами, Кармел беше в къщата тази сутрин и Анна почти я изяде. Единственият човек, за когото е безопасно да бъде в тази къща, съм аз, а аз нямам достатъчно вещерски умения, за да направя сам заклинанието.

— Не можеш ли да я задържиш достатъчно дълго, за да можем ние да направим защитния кръг? После ще сме в безопасност.

— Не — казва Кармел. — Няма начин. Трябваше да го видите тази сутрин, тя го гонеше като муха.

— Мерси — изсумтявам аз.

— Вярно е. Томас няма да излезе жив оттам. Ти не можеш да го защитиш. А той самият ще е зает със заклинанието.

Уил скача напред и сграбчва лакътя на Кармел.

— За какво говориш? Ти си ходила в къщата? Да не си луда?! Майк щеше да ме убие, ако ти се беше случило нещо лошо!

Тогава си спомня, че Майк е мъртъв.

— Трябва да измислим начин да оформим кръга и да направим заклинанието — мисля на глас. — Иначе Анна никога няма да ми каже по собствена воля какво се е случило.

Най-после Морфран проговаря.

— Всичко се случва с причина, Тезеус Касио. Имаш по-малко от седмица да измислиш нещо.

По-малко от седмица. По-малко от седмица. Няма как да стана компетентна вещица за по-малко от седмица, а със сигурност няма да стана и по-силен или по-способен да контролирам Анна. Трябва ми подкрепление. Трябва да се обадя на Гидиън.

Всички стоим в градината пред къщата на Томас, сбирката ни в кухнята приключи. Неделя е, мързелива, тиха неделя, твърде рано е дори за църква. Кармел върви с Уил към колите. Каза, че ще го изпрати до тях, ще постои малко с него. Все пак тя е най-близката му приятелка, а едва ли може да си представи, че Чейс помага много в случая. Предполагам, че е права. Преди да тръгне, тя дръпна Томас настрана и си казаха нещо шепнешком. Докато гледаме как Кармел и Уил се отдалечават, го питам за какво е станало дума.