Кендари Блейк - Анна в рокля от кръв

— Знам, че не си глупава, Кармел. И ако си толкова умна, за колкото те смятам, ще стоиш настрана от това и ще ме чакаш в библиотеката след час.

Слизам по стълбичките на верандата и минавам по алеята пред къщата ми, като въртя ръка към Томас да не паркира. Той ме разбира и забавя точно колкото да отворя страничната врата и да скоча вътре. После отпрашваме, като оставяме Кармел да се взира след нас.

— Какво правеше Кармел у вас? — пита той.

В гласа му има малко повече ревност от нужното.

— Направи ми масаж на гърба и после се натискахме половин час — казвам му и го первам по рамото. — Томас. Стегни се. Дойде да ми остави домашното по биология. Ще се срещнем с нея в библиотеката, след като говорим с дядо ти. Сега ми кажи какво стана с момчетата снощи.

— Тя май доста те харесва, нали се сещаш?

— Да, ама ти я харесваш повече — казвам аз. — Та, кажи какво стана?

Той се опитва да ми повярва, че нямам интерес към Кармел и че съм му достатъчно приятел, за да уважавам чувствата му към нея. Странното е, че и двете неща са верни. Най-после той въздъхва и казва:

— Пратихме ги за зелен хайвер, както си трябва, както се разбрахме. Беше жестоко. Успяхме да ги накараме да си мислят, че ако закачат торбички със сяра над леглата си, тя няма да ги нападне, докато спят.

— Не си измисляйте толкова. Трябва да им създадем повече занимавки.

— Не се безпокой. Морфран го бива за шоу. Запали син пламък от нищото и се направи, че изпада в транс и всичко останало. Каза им, че ще измисли прогонващо заклинание, но ще му трябва светлината на пълнолунието, за да го завърши. Мислиш ли, че това ще ти даде достатъчно време?

По принцип бих казал да. Все пак не се налага да търся Анна. Знам точно къде е.

— Не съм сигурен — отговарям. — Отидох пак снощи и тя ми нарита задника из цялата стая.

— И какво ще правиш?

— Говорих с един приятел на баща ми. Той каза, че трябва да разберем какво й дава тази свръхсила. Познаваш ли вещици?

Той присвива очи.

— Майка ти не е ли такава?

— Познаваш ли черни вещици?

Той се върти неспокойно в седалката известно време и после свива рамене.

— Ами, аз, май. Не съм толкова добър, но мога да вдигам предпазни бариери и да карам елементите да работят за мен и такива работи. Морфран също е, но той вече не практикува.

Завива наляво и паркира пред антикварния магазин. През витрината виждам опърпаното черно куче, носът му е залепен за стъклото, а опашката му тропа по пода.

Влизаме и откриваме Морфран зад щанда да слага етикет с цена на някакъв нов пръстен, красив и старинен, с голям черен камък.

— Случайно да разбираш нещо от заклинания и екзорсизъм? — питам аз.

— Разбира се — казва той, без да вдигне поглед от работата си.

Черното му куче е приключило с посрещането на Томас и се обляга тежко на бедрото му.

— В това място витаеше какво ли не, като го наех. Все още има разни неща. Тези предмети си вървят с бившия собственик, ако разбираш какво имам предвид.

Оглеждам магазина. Разбира се. Антикварните магазини сигурно си имат по едно-две привидения, които се разхождат из тях. Очите ми попадат на голямо овално огледало, закачено за дъбова тоалетна маса. Колко ли лица са се взирали в него? Колко ли мъртви отражения чакат там и си шепнат едно на друго в тъмното?

— Можеш ли да ми намериш малко неща? — питам.

— Какви неща?

— Трябват ми кокоши крака, кръг от осветени камъни, заключваща пентаграма и някакво си нещо за врачуване.

Хвърля ми мръсен поглед.

— Някакво си нещо за врачуване? Доста точно описание.

— Добре де, нямам още всички детайли. Можеш ли да ми намериш, или не?

Морфран свива рамене.

— Мога да пратя Томас на езерото. Ще извадим тринадесет камъка от водата. Едва ли ще намерим по-осветени от това. Кокошите крака ще трябва да ги поръчаме, а колкото до някаквото нещо за врачуване, обзалагам се, че искаш огледало, или може би кристална топка или кристална купа.

— В кристалната топка се вижда бъдещето — казва Томас. — За какво му е това?

— В кристалната топка се вижда каквото искаш да видиш — поправя го Морфран. — А колкото до заключващата пентаграма, това ми се струва прекалено. Запалете тамян за защита или някакви билки. Това би трябвало да е предостатъчно.

— Наясно ли си срещу какво се изправяме? — питам аз. — Тя не е просто призрак. Тя е ураган. Нямам нищо против да се презастраховаме.

— Виж, хлапе. Това, за което говориш, си е чисто и просто сеанс. Призовавате духа и го затваряте в кръга от камъни. Ползвате кристална купа, за да получите отговори. Прав ли съм?