Кендари Блейк - Анна в рокля от кръв

— Толкова отдавна не сме се чували — казва той.

Представям си го как кръстосва крака и почти чувам шумоленето на костюма от туид по телефона. Гидиън е класически английски джентълмен, на шестдесет и пет, ако не и повече, с бяла коса и очила. Той е типът човек с джобен часовник и дълги рафтове с книги, високи от пода до тавана, от които педантично бърше праха.

Имаше навика да ме вози на стълбичка на релси, когато бях дете, и да ме кара да му свалям по някой странен том за полтъргайсти или заклинания за призоваване на духове, и какво ли още не. Семейството ми и аз прекарахме едно лято при него, когато баща ми гонеше един призрак из Уайтчапъл, Източен Лондон — някакъв подражател на Джак Изкормвача, или нещо такова.

— Кажи ми, Тезеус казва той. — Кога се очаква да се върнеш в Лондон? Тук има изобилие от нощен живот, с който да си уплътняваш времето. И няколко отлични университета, пълни с призраци.

— Да не сте се наговорили с майка ми?

Той се смее, но разбира се е точно така. Двамата останаха близки след смъртта на баща ми. За баща ми той беше… май ментор е най-точната дума. Но и повече от това. Когато баща ми бе убит, Гидиън взе полет още същия ден. Той ни закрепи с майка ми. Сега започва да говори сладкодумно как догодина ще трябва да кандидатствам и как съм голям късметлия, че баща ми е оставил пари за образованието ми и няма да се налага да се занимавам със студентски заеми и такива работи. Наистина е голям късмет, защото скитник като мен едва ли има шансове за стипендия, но го прекъсвам. Вълнуват ме по-важни и належащи въпроси.

— Имам нужда от помощ. Забърках се в супер лепкава каша.

— Какъв тип лепкава каша?

— От мъртвия тип.

— Ама разбира се.

Той слуша, докато му обяснявам за Анна. После чувам познатия звук от релсите на стълбата и тихото му пухтене, като се качва по нея, за да стигне някоя книга.

— Тя не е обикновен призрак, това е сигурно — казва той.

— Знам. Нещо я е направило по-силна.

— Начинът, по който е умряла? — пита той.

— Не съм сигурен. От това, което чувам, просто е била убита, както много други. Прерязано гърло. Но сега витае в старата си къща и убива всеки, който прекрачи прага, като някакъв шибан паяк.

— Какъв е този език? — сгълчава ме той.

— Извинявай.

— Очевидно не е някакво скитащо се привидение — мърмори си той под носа. — А поведението й е твърде контролирано и целенасочено, за да е полтъргайст…

Той прави пауза и чувам как се разлистват страници.

— Ти си в Онтарио, казваш? Да не би къщата да е построена върху някаква свещена земя на погребани индианци?

— Не мисля.

— Хммм.

Следват още няколко „хъмкания“. Предлагам му просто да изгоря къщата до основи и да видя какво ще стане.

— Не бих ти препоръчал това — казва той строго. — Къщата може да се окаже единственото нещо, което я спира.

— Или да се окаже източникът на нейната сила.

— Наистина и така може да е. Но за това си трябва проучване.

— Какво проучване?

Знам какво ще каже. Да си стана от задника и да отида да свърша малко черна работа. Ще ми каже, че баща ми никога не се е свенил да разтвори някоя книга. После ще мърмори относно днешната младеж. Само ако знаеше за какво става дума…

— Ще ти трябва доставчик на окултни стоки.

— А?

— Трябва да накараме това момиче да си издаде тайните. Нещо се е случило с нея, нещо й влияе и преди да можеш да прокудиш духа й от тази къща, трябва да разбереш какво е то.

Това не го очаквах. Иска да направя заклинание. Аз не правя заклинания. Не съм вещица.

— А за какво са ми окултните стоки? Майка ми се занимава с това.

Поглеждам ръцете си под повърхността на водата. Кожата ми започва да щипе, но чувствам мускулите си отпочинали и виждам дори през помътнялата вода, че синините започват да изчезват. Майка ми е най-великата вещица на билките.

Гидиън се засмива.

— Бог да благослови скъпата ти майка, но тя не е добра в окултните стоки. Тя е много талантлива бяла вещица, но няма работа с това, което се изисква тук. Не ти трябват венци с цветя и масло от хризантема. Трябват ти кокоши крака и заключваща пентаграма, светена вода и врачуване с огледало, кръг от осветени камъни…

— Трябва ми и вещица.

— След всичките тези години вярвам, че имаш ресурсите да намериш поне това.

Правя гримаса, но двама души ми идват наум. Томас и Морфран Старлинг.

— Дай ми малко време за още проучване, Тезеус, и до ден-два ще ти изпратя имейл с пълно описание на ритуала.