Томас Энгер - Мнима смърт

Ингвилд изглежда така, сякаш са я ударили с юмрук в корема. Раменете й са увиснали, гърбът й е превит, очите й са подути. Хенинг поглежда Анете. „Много по-умна е, отколкото си мислех.“

— Съжалявам, Ингвилд — продължава момичето. — Не исках това да се случва. Но се случи. Работих върху идеята си много време и написах добра история, но исках Ингве да каже мнението си. Знаех, че бе помогнал на Хенриете да продаде сценария си на „Открийте Разликата Продъкшънс“ и си помислих, че ще може да помогне и на мен. Трябва да призная, че алкохолът също изигра своята роля. Бяхме в неговия офис и от дума на дума…

— Анете, недей…

Ингве затваря очи. Анете вдига ръце.

— Няма да продължавам. Просто искам да се извиня. За всичко, което ви причиних. Ако знаех до какво ще доведе това…

Тя не успява да довърши изречението, защото и от нейните очи рукват сълзи. Пристъпва към Ингвилд, навежда се и слага ръка на гърба й. В този миг ръката на Ингвилд се изстрелва към нея. Хенинг вижда мобилния телефон в последния момент, но вече е твърде късно. Ингвилд го притиска във врата на Анете. Зззззззт! Момичето се строполява на земята. Хенинг решава да се хвърли върху Ингвилд, за да й попречи да си го изкара на Анете, която лежи в несвяст на тревата. Но Ингвилд става и вдига ръце. Не казва нищо. Очите й са замъглени и далечни. Тя пуска телефона да падне на земята. Приземява се до Анете.

— Можеш да се обадиш в полицията — казва тихо Ингвилд. Поглежда го с пустите си, изцъклени очи. Хенинг дълго време се взира в нея, след което изважда телефона от джоба на якето си, избърсва дисплея и вижда, че има сигнал.

Набира номера на Бярне Бругелан.

Бругелан пристига бързо, заедно с екип от униформени полицаи. Хенинг разпознава Ела Санлан. Очаква да види и високата фигура на главния следовател Йерстад, почесващ мустака си, но той не е тук. Заместник-комисар Ньоклеби също я няма.

Полицаите се заемат с палатката и това, което е в нея. Санлан отвежда Ингвилд настрани. Трима полицаи започват да изравят Ингве Фолдвик. Двама санитари се заемат с Анете. Бругелан се приближава до Хенинг с вдигнати вежди.

— Признавам, че имаш добри инстинкти, Юл — казва той и слага ръка на рамото му. Хенинг не е свикнал да му правят комплименти, а и не обича да го хвалят, но промърморел едно тихо „благодаря“. Осъзнава, че дрехите му са залепнали за тялото и ги отлепя.

— Сега недей пак да изчезваш — усмихва се Бругелан. — Трябва да вземем показанията ти и този път няма да стане по телефона.

— Ще чакам отвън — отговаря Хенинг.

Когато излиза, вижда, че е спряло да вали. Вятърът е леден. Едва сега осъзнава, че бузите му горят, но се наслаждава на милувките на студения бриз по мокрото си, горещо лице. „Ще настина — мисли си той. — Мокър съм до кости. Но какво от това? Все едно има някакво значение.“

Хенинг изважда телефона си и набира Ирер Гюнешен. Той вдига веднага.

— Здравей, Ивер, аз съм — казва Хенинг.

— Здрасти.

„Гюнешен още не знае“ — мисли си Хенинг.

— На работа ли си?

— Да.

— Пред компютъра ли си?

— Аха.

— Имам сензационна новина за теб.

Тишина.

— Сензационна новина?

— Да. Сензационна новина. Искаш ли я или не? Ако не я искаш, ще се обадя на някой друг.

Хенинг чува как Гюнешен пръска слюнки от бързане да му отговори.

— Не, имам предвид да, да. Разбира се, че я искам. Къде, по дяволите, си ти? Какво се е случило?

Хенинг си поема дълбоко дъх и дробовете му се изпълват с леден северен вятър. Прекрасно.

— Това са моите условия. Можеш да задаваш въпроси, но не можеш да ме питаш защо искам статията да е написана по този начин. Ясно ли е?

— Хенинг, аз…

— Ясно ли е?

— Господи, Хенинг. Да, ясно е.

Хенинг се усмихва. Позволено му е да се позабавлява малко за сметка на Гюнешен.

— Ок, приготви се — казва той.

И започва със заглавието.

Хенинг се разхожда напред-назад, докато говори с Гюнешен. Наднича към Ингвилд и Ингве, докато Бругелан и неговите ченгета провеждат предварителните разпити пред палатката. Ингвилд и Ингве са се завили с одеяла и дори не поглеждат към полицаите, които взимат показанията им.

Не поглеждат към никого.

Минава два часа, когато Бругелан му махва да се приближи. Движението около парка вече е натоварено. Пристигнали са вестникарски и новинарски микробуси и се е събрала тълпа от зяпачи, които се чудят какво се е случило в палатката този път. Хенинг не ги вини. Той също би могъл да е любопитен в тази ситуация. „И ще се шокират още повече, когато прочетат «Новините 123» по-късно днес, ако Гюнешен има достатъчно мозък, за да подреди както трябва фактите и да не обърка хронологията.“