Томас Энгер - Мнима смърт

— Чакайте. Ингвилд, недейте…

Ингве изкрещява. Хенинг прави крачка към Ингвилд, за да я спре, но тя го вижда и очите й се разширяват. Вдига мобилния телефон и го размахва пред лицето му. Натиска копчето и от върха му излитат искри. Хенинг спира и прави крачка назад.

— Какво си мислиш, че правиш? — изкрещява Ингве.

— Ти уби онази курва — изсъсква Ингвилд. — Да, ти я уби, Ингве. Ако не беше спал с нея, това нямаше да се случи. Ти уби Стефан. Ти го накара да отнеме собствения си живот…

— Ингвилд…

— О, спри да хленчиш. Най-справедливото нещо на света ще бъде да вкусиш от собственото си лекарство. Същите камъни, на същото място, за да умреш по същия начин, като твоята любовница, твоята курва…

— Не беше…

— О, я млъквай!

Ингвилд взима трети камък. От устата й капе пяна, а в очите й гори черна омраза. Хенинг не знае как да я спре. Тя постоянно размахва телефона към него. „Дали да се обадя за помощ? — мисли си той. — Няма смисъл. Няма да стигнат навреме.“ Камъните са толкова тежки, че само един от тях, ако е хвърлен достатъчно точно, може да убие Ингве. Хенинг опитва да измисли нещо умно, което да каже, но не открива подходящите думи, така че само тъпче на едно място във влажната трева. След това вижда как Ингвилд издига камъка над главата си и се прицелва.

— Защото я изчука, копеле такова. Знам, че отдавна не съм ти била жена, бях зомби, откакто ме изнасилиха, но ти трябваше да ми помогнеш, трябваше да ми помогнеш, лайно такова, а не да изнасилваш душата ми и да караш сина ни да губи разсъдъка си. Знам. Знам как се е чувствал, когато е стоял тук, като мен, държейки камъка над главата си, целейки се в курвата, която съсипа всичко.

— Но аз не съм спал с Хенриете! — изкрещява Ингве и стиска очи. Хенинг вдига ръце в безполезен опит да го защити, въпреки че Ингвилд е само на няколко метра от съпруга си. Той също затваря очи, чакайки ужасното тупване и писъка на Ингве.

Но те така и не идват.

Хенинг отваря очи. Ингвилд продължава да държи камъка над главата си и диша тежко.

— Кълна се, че не съм спал с Хенриете.

Гласът на Ингве е умолителен. Той всеки момент ще избухне в сълзи.

Изведнъж Хенинг чува движение зад гърба си.

— Не. Но спа с мен.

Хенинг се завърта. И за втори път през последния час гледа право в очите на Анете Скопум.

Ако има Бог, значи той току-що е натиснал бутона за пауза. Челюстта на Хенинг увисва. Анете влиза в палатката и го поглежда, след това очите й се насочват към Ингвилд, а накрая спират на Ингве, заровен в земята.

— Извинявай, Юл — казва тя и отново се обръща към него. — Любопитството ми ме надви.

Хенинг я гледа, без да мига.

— К… коя си ти? — пита Ингвилд.

— Аз съм жената, с която съпругът ти е правил секс.

Казва го без заобикалки, без смущение и без гняв. Просто един факт. И Хенинг знае, че не е единственият, който е втрещен.

— Но… — започва Ингвилд с немощен глас.

— Разбирам защо Стефан е решил, че е Хенриете. Погледнете ме. Не мога да се сравнявам с нея. А и нейният сценарий правеше нещата очевидни, струва ми се.

Анете поглежда към Ингве. Той е забил поглед в земята, а лицето му е почервеняло от срам. Рядката му коса е влажна от пот.

— Хенриете обичаше да флиртува, всички знаят това. Можеше да завърти главата на всеки, ако си наумеше да го направи.

Всички поглеждат към Ингве, който въздъхва и клати глава.

— Не ни беше никак лесно, след това… което се случи с Ингвилд. И преди не беше толкова добре, но след това… беше напълно невъзможно да живеем като мъж и жена. Всеки път, когато те докосвах, ти се дръпваше. Почти се разтреперваше всеки път, когато аз, твоят съпруг, те докосвах.

Ингве я поглежда.

— Физическият контакт беше немислим. А след това се запознах с Хенриете…

Той отново клати глава.

— Тя беше красива, пълна с живот, умна и… да, обичаше да флиртува. Няма да отричам, че събуди чувства в мен, които не подозирах, че все още тая в сърцето си. Но не исках да унищожа доверието помежду ни. Все пак бях неин дипломен ръководител, неин наставник и просто не можех да…

Фолдвик поглежда жена си, след това Хенинг, а накрая очите му се спират на Анете. Хенинг вижда съжаление, дори разкаяние в погледа му.

Анете прави още една крачка към тях. И нейните дрехи са подгизнали. Хенинг се чуди какво я е накарало да се върне. Разбира любопитството й, но не и защо е решила да хвърли такава бомба.

Но разбира се. За да разубеди Ингвилд. Ако тя убие съпруга си заради връзката му с Хенриете, а по-късно истината излезе наяве, това напълно ще я съсипе. Как можеш да живееш със знанието, че синът ти е убил грешната жена, а ти си убила съпруга си, защото той го е принудил да го направи?