Томас Энгер - Фантомна болка

Като много други хора, обявили банкрут през този период, Биелан решил да опита късмета си в Бразилия, или по-точно в Натал — перлата на Атлантическия океан и град с население от 800 000 души. През пролетта на 2006 г. във вестник „Дагенс Нерингслив“ се появила статия за това как градът се е превърнал в убежище за норвежки престъпници. Мръсни пари били използвани за построяването на луксозни вили, които после били продавани на норвежци, зажаднели за слънце и изкушени от добрите цени. Но те дори не подозирали, че вилите били построени от криминални банди, които, разбира се, не плащали никакви данъци в Норвегия. Дори членове на прочути мафиотски организации като „Б-гиенген“ и „Свенскелиген“ инвестирали парите си на пазара за недвижимо имущество в Натал.

През 2004 г. Расмус Биелан се оженил за бразилка. Тя отговаряла за привличането на инвеститори, а той се занимавал със строителството. Заедно започнали да изграждат малък квартал с жилищни сгради и натрупали достатъчно печалби, за да инвестират парите си. Но хората, които ръководели нещата в Натал, не искали да отстъпват дял от пазара си на Биелан и неговата фирма.

През есента на 2006 г. един от неговите бизнеспартньори бил намерен убит в покрайнините на едно рибарско селце, където Биелан и жена му смятали да построят нов квартал. Полицаите заключили, че мъжът, застрелян три пъти в главата и с портфейл, пълен с пари, е станал жертва на въоръжен грабеж. Биелан бил ужасен.

Статията, публикувана в „Дагенс Нерингслив“, довела до мащабна норвежко-бразилска полицейска акция, започнала на девети май 2007 г. и в която взели участие 230 полицаи. Операция „Немезис“ била най-мащабната полицейска акция в историята на провинция Рио Гранде до Норте. Претърсени били тридесет и три апартамента и помещения и били конфискувани пари и вещи на обща стойност 300 милиона крони. В същото време осемдесет полицаи извършили операция „Рай“ в Осло, нахлувайки в десетки помещения, свързани с пране на пари от Натал. В бразилския град били арестувани четиринадесет човека, а в Осло — единадесет. По-късно норвежкият отдел за финансови престъпления подвел седем души под отговорност.

Расмус Биелан и неговата съпруга не били сред арестуваните, въпреки че офисът на фирмата им бил обискиран. Това довело до подозрения, че Биелан бил доносник, а нахлуването на полицията в офиса на фирмата му било за заблуда на противника. Не след дълго била обявена цена за главата му и Биелан се покрил. Скоро из цяла Норвегия плъзнал странният слух, че един треторазреден норвежки строителен предприемач е мишена номер едно за няколко престъпни банди.

Точно тогава Хенинг научава от един свой източник, че Биелан е уредил сметките си със своите норвежки кредитори и се опитва да влезе в програмата за защита на свидетели, което се е отдавало на много малко хора от създаването й през 2004 г.

След няколко телефонни разговори Хенинг най-накрая се свързва с посредник, който се съгласява да помоли Биелан за интервю, но молбата е категорично отхвърлена. Хенинг на практика се е отказал, но после посредникът се свързва с него и му казва, че Биелан е размислил.

Един облачен ден през лятото на 2007 г. двамата се срещат в Хък Бич. Хенинг си спомня мъж, който се страхува от собствената си сянка и прави всичко възможно, за да изглежда невинен и несправедливо обвинен. На теория да говориш с най-търсения мъж в Норвегия е истински журналистически триумф, но Хенинг остава с лош вкус в устата — не защото вярва, че Биелан го лъже, а защото има чувството, че му позволява да го използва като говорител. Друго изискване на Биелан е Хенинг да не споменава молбата му да бъде включен в програмата за защита на свидетели, която онзи момент се обработва, защото това щяло да го направи да изглежда още по-виновен. Не може и да съобщи на читателите си, че Биелан възнамерява да остане в Норвегия. Хенинг си спомня заглавието на статията: „Не съм доносник!“.

„Може би това е отговорът“ — мисли си той. Може би хората, търсещи Биелан, са решили, че Хенинг знае къде се намира той заради интервюто. Но защо ще подпалват апартамента му?

Може би е имало предишни опити да се свържат с него, преди да се стигне до палежа. Може би не са искали да го убият, а просто да го накарат да стане по-услужлив. Независимо от мотивите им, всичко е било напразно. Хенинг дори не знае самоличността на посредника. Преговаряли са чрез анонимен имейл адрес.

Намира статията си в интернет. Чете я и заключва, че е доста добра. Направил е чудесна снимка на Биелан в гръб, с качулка, скриваща главата му и гледащ към фиорда Осло. Тайнствена и романтична снимка. В статията има много нова информация за читателите. Докато я чете, Хенинг си припомня мъжа, който е бил преди смъртта на Юнас. Чува глада в гласа си — глад за сензационни разкрития и истории. Разпознава чувството, но не защото възнамерява да напише статия за Юнас, а защото усеща, че е попаднал на нещо.