Томас Энгер - Фантомна болка

„Не мога да говоря с никого за това — заключва Турлайф. — Не мога и не смея. Но как ще се измъкна от този кошмар? Не мога просто да правя това, което ми казват, защото после със сигурност ще ме убият. Първо аз убивам, а после убиват мен.“

— Не! — възкликва той и натиска педала на газта. Трябва да измисли нещо.

Опашката в магазина за алкохол и цигари на пазара „Грьонлан“ не е много дълга. Хенинг купува две бутилки ликьор „Св. Халвард“ и излиза навън, вдишвайки ароматния въздух, напоен с миризмата на екзотични подправки. Въздухът в тази част на Осло винаги ухае приятно. Докато върви, той си припомня разговора с Пули. „Просто не мога“ — казал е той. А Хенинг просто не може да губи времето си, опитвайки се да помогне на мъж, който е свикнал винаги да получа това, което иска, и който, поне според Ирене Отнес, има навика да лъже. Но в същото време Хенинг знае, че не може да се откаже от случая. Надява се, че Пули ще има над какво да разсъждава до следващия им разговор.

Както винаги, той заварва майка си в кухнята, със запалена цигара между пръстите. Втора цигара дими в пепелника до нея.

— Здрасти, мамо — крещи той, опитвайки се да надвика радиото. За пореден път са пуснали „Да загубя своята религия“ на REM. — Как си?

Тя вдига глава от вестника на масата и го поглежда раздразнено.

— Погледни това — изсумтява. — Виж какво са направили с вестника ми.

Хенинг отива до кухненския плот и оставя бутилките. Вижда, че днешното издание на „Афтенпостен“ е било прегънато.

— Колко досадно — крещи той и опитва да изглади смачкания вестник. Тя избутва ръката му с пренебрежителен жест. Песента на REM свършва и агресивен женски глас изпълва кухнята, четейки новините. Кристин Юл го поглежда.

— Купи ли ми ликьор?

— Да.

— Би ли…?

Тя махва с ръка към шкафа. Хенинг го отваря и взима една чаша. Развинтва капачката на една от бутилките и накланя гърлото към чашата, но спира в последния момент.

— Тази чаша е мръсна, мамо.

Тя го стрелва с поглед, но не казва нищо. Хенинг пуска кранчето и изчаква водата да стане топла, след което измива и изсушава чашата. Но после открива, че кърпата е влажна. Помирисва я, но бързо извръща глава и поглежда към майка си.

„Тя има нужда от човек, който да се грижи за нея — мисли си той. — Някой, който да й помага. Очевидно не може да се справи сама.“ Или пък се е предала. Хенинг не знае кое от двете е по-лошо и не е сигурен, че има значение. Разбира се, той не може да очаква от сестра си Трине да губи безценното си време — все пак тя е министър на правосъдието.

Хенинг слага пълната чаша пред майка си, до ласкава статия за Трине и нейния съпруг, която съвсем случайно се е озовала на масата. Заглавието е „Искаме деца!“.

— Купи ли ми цигари? — пита тя и изпива ликьора на екс.

— Не, защото не си ми казала.

— Не си ми купил цигари?

Хенинг е шокиран от яростта в гласа й, която веднага е заменена от остра кашлица. Той сякаш чува как белите й дробове се разкъсват на парчета. Слага ръка на гърба й, но тя дърпа ядосано и сочи към респиратора до стената. Кашлицата е толкова дълбока, че Хенинг започва да се притеснява, че ще повърне. Избутва машината до нея и закача маската на лицето й с помощта на синята еластична лента, след което я включва. Скоро дишането й се успокоява. Няколко минути по-късно кашлицата заглъхва. Известно време тя просто седи и бавно вдишва и издишва.

Хенинг изчаква дишането й да се нормализира, след което излиза и заключва след себе си. Отвън все още чува съскането на машината, която я поддържа жива — поне засега. И осъзнава, че се чуди дали ще му е мъчно, когато майка му умре.

Изведнъж юрганът става горещ и започва да го задушава — въпреки че допреди малко се е тресял от студ. В дневната Пол се надбягва с Ендре, един от новите му съученици.

Веднага след като се е прибрал, Турлайф си е легнал, оправдавайки се със стомашен вирус. Знае, че няма да може да ги погледне в очите, без след това да припадне от ужас. А те биха си помислили, че е полудял — нещо, което не звучи толкова далече от истината. Какво, по дяволите, ще прави сега? Те го наблюдават двадесет и четири часа в денонощието. Мъжът с конската опашка му е казал, че имат хора в полицията. Има ли някой, който може да му помогне? Може ли да се измъкне по някакъв начин?

Изведнъж го осенява нова мисъл. Кога се е развалила алармата против крадци? В неделя? Вече не е сигурен кой ден от седмицата е, но май е било в неделя. Може би някой е влязъл в апартамента ни, докато сме били във ферма „Бугстад“ — мисли си той.