Томас Энгер - Фантомна болка

Хенинг не отговаря.

Сега той влиза в апартамента си, сяда на дивана и вади миникасетите със своите инициали. Обелва тиксото, смачква го на топка и го хвърля на кухненския под. Касетите не са надписани, така че няма представа кои са записани точно преди смъртта на Юнас и кои години преди пожара.

Хенинг отваря шкафа и открива стария си магнетофон, включва го в контакта и пуска първата касетка. Скоро чува собствения си глас.

— Какво мислите за начина, по който „Статойл“ се занимаха с този проблем?

След това чува женски глас, който не може да идентифицира:

— Обещанията на „Статойл“ по отношение на моята роля и на защитата на човешките права бяха кухи и подвеждащи. Този отделен случай беше симптом на един много по-мащабен проблем.

Хенинг превърта напред. Женският глас бучи в продължение на дванадесет минути и тридесет и шест секунди. След кратка пауза се чува втори женски глас, който Хенинг веднага разпознава:

— Мъжът бе намушкан в гърдите. Закараха го в болница „Улевал“, но състоянието му е неизвестно. Нападателят е жена, която в момента е в ареста.

Гласът принадлежи на заместник-комисар Пиа Ньоклеби. Той е професионален и сериозен. Такъв е всеки път, когато я помоли да му даде няколко цитата за вестника. Хенинг превърта напред и попада на история за сексуален тормоз над ученици. Едва тогава осъзнава, че тази касета е била записана поне една година преди смъртта на Юнас. Открива химикалка, маркира касетата с черен хикс и пуска следващата.

Очертава се дълга нощ.

Чувството преди болезнената контракция винаги е ужасно — когато тялото знае, че трябва да повърне, но се опитва да пребори неизбежното. А след това то се случва, въпреки всичко. Турлайф пада на колене и стомахът му се сгърчва, след което изпразва съдържанието си в тоалетната. Червата му са разтърсени от продължителни конвулсии, но от устата му не излиза нищо друго, освен слюнка. Той не поглежда надолу. Смрадта, която се надига от тоалетната чиния, е достатъчна. От очите му се стичат сълзи. Става и пуска сифона. Звукът на течаща вода отеква в банята и вътре в главата му, където събужда хаотична смес от мисли и чувства. Турлайф едва се държи на краката си. Отива до мивката и пуска кранчето.

Спомня си какво е казал на Тури Палме вчера: „Тази сутрин повърнах“. Лъжа, която се е сбъднала по-малко от двадесет и четири часа по-късно. Ще може ли днес да отиде на работа?

Измива лицето си. Поглежда водата, която се стича по веждите и брадата му. „Не можеш да прегазиш човек — казва си той. — Не можеш да убиеш човешко същество“. Самата мисъл го кара отново да падне на колене пред клозета. Опитва се да пренебрегне противното чувство, но няма как да го направи. Вече е само въпрос на време. Той се навежда над тоалетната чиния и прегръща порцелана. Самата миризма е достатъчна, за да му се догади, но излиза само слюнка. Слюнка и слуз. Започва да плюе.

След малко се изправя и пак наплисква лицето си с вода. Поглежда часовника — 5:30. След четири часа и половина трябва да е на работа.

Трябва да се стегне.

Хенинг заспива към три часа сутринта и като никога не сънува Юнас. Няколко часа по-късно го събужда мобилният му телефон, но когато натиска зелената слушалка, връзката се разпада.

Изпива половин чаша топла кола и дръпва завесите. Отива в кухнята, излива останалото от снощи кафе в едно канче и го пъха в микровълновата. Докато чака кафето да се стопли, той поглежда касетите на кухненската маса. Шест от тях са маркирани с големи черни хиксове. Бележникът до тях е изпълнен със записки, но сърцето на Хенинг не забива по-бързо, докато ги гледа със сънени очи.

Микровълновата иззвънява. Хенинг вади канчето и внимателно сръбва от горещата течност. Сяда и слага слушалките на главата си. С бавни, все още сънени движения, той пъха седмата касета в магнетофона и я пуска. Чува собствения си глас. Скучни въпроси. Вяли отговори. „Знаете ли какъв е бил мотивът?“ Хенинг превърта напред, напред и пак напред. Отпива от кафето и пуска записа. „А после какво предприехте?“ Превърта още напред, спира, пуска касетата. Чува мъжки глас:

— … могат да ме убият.

Хенинг вдига глава. Превърта назад и пуска записа.

— … рискувам живота си, като говоря с вас. Ако ме открият, ще ме убият.

Хенинг отново спира касетата. Гласът принадлежи на Расмус Биелан. Влиза в интернет и си припомня неговата история.

Биелан е бил осъден за контрабанда на наркотици в началото на деветдесетте. Хенинг си спомня, че са му дали дълга присъда — седем или осем години. Когато го освободили, започнал работа като дърводелец, но без особен успех. Фирмата, която създал, „Биелан, Биг & Болиг“, просъществувала едва осемнадесет месеца.