Томас Энгер - Фантомна болка

Търси по-скорошна информация за Биелан в интернет, но не открива абсолютно нищо. „Това сигурно означава, че са одобрили молбата му за нова самоличност“ — мисли си Хенинг. Или с други думи Расмус Биелан може да е навсякъде в Норвегия и просто няма как да го открие отново. А и не е сигурен, че това ще му помогне.

„Б-гиенген“ и „Свенскелиген“, мисли си Хенинг. Той знае, че в Осло не са останали много членове на „Свенскелиген“. А не може просто да почука на вратата на шефа на „Б-гиенген“ и да го попита дали е отговорен за палежа, довел до смъртта на шестгодишно момченце. Трябва да измисли някакъв друг начин да се добере до тях.

Но как?

Отговорът е очевиден, въпреки че не му е по вкуса.

Туре Пули.

Преди Турлайф да отключи колата, той спира и се оглежда. Коли и автобуси фучат по улица „Бигдьой“. Минувачите пресичат безшумно, движейки се по пешеходната пътека. Но никой не върви към него. Ръцете му треперят докато отваря вратата и влиза. Поглежда в огледалото. Не вижда никого.

Поема си дъх, включва двигателя и потегля към центъра на Осло. Паркира на улица „Киркегатен“. Тъкмо изключва двигателя, когато някой чука на предното стъкло. Турлайф се стряска и подскача, но вижда само мъж по долнище на анцуг и бяла тениска, който се отдалечава бавно от колата.

След това забелязва жълтото листче, залепено за стъклото. Излиза и вижда мъжа точно преди да се скрие зад ъгъла. Той не поглежда назад. Турлайф отлепя бележката и прочита: „Катедрала Осло. Пет минути.“

Обзема го паника. Дълго време просто не може да си поеме дъх. Отново се започва. Краката му омекват, той залита напред и се обляга на капака на колата, за да не падне. Стои така известно време, след което се изправя и вдишва дълбоко.

Тръгва нагоре по „Киркегатен“, в посока към катедралата, чиито зеленясали куполи се извисяват в небето над града. Стъпките му са бавни и неуверени, сякаш тайничко се надява, че краката му ще се подкосят и ще го отърват от тази съдба. Турлайф зяпа лицата на минувачите, с които се разминава, опитвайки се да привлече вниманието им, но никой не отвръща на погледите му. „Сам съм — мисли си той. — Аз съм единственият, който може да се справи с това.“

Пресича „Карл Юхансгате“ и продължава към катедралата, чудейки се дали няма да избухне в сълзи. Вратата е отворена. Турлайф пресича улицата при стоянката за таксита и хлътва в мрака. Както винаги, той е изумен от тишината, която цари вътре.

Чува мърморене и вижда пръсти, сочещи тавана, стъклописите и картините. Поглежда часовника си. Трябва да се върне на работа след пет минути. Псува беззвучно и веднага чувства вина заради мястото, където се намира. Срамът му се изпарява, когато усеща миризмата на кожено яке зад себе си. Обръща се и зяпва същото безмилостно лице, което вчера едва не го е накарало да загуби разсъдъка си.

Известно време двамата стоят един срещу друг. Мъжът дълго се взира в Турлайф, преди да кимне и да потъне навътре в мрака на катедралата. Турлайф тръгва след него. Сядат на една пейка. Мъжът изчаква група японски туристи да се отдалечат. След това бърка във вътрешния джоб на коженото си яке и вади кутия. Внимателно я отваря и я показва на Турлайф.

— К-какво е това? — прошепва той, заинтригуван въпреки себе си.

— Това — казва мъжът почтително, — е игла.

— Добре ли си?

Турлайф поглежда загриженото лице на Тури Палме.

— Пребледнял си. Сигурен ли си, че трябва да работиш днес?

— О, да — отвръща Турлайф и се усмихва измъчено. — Ще се оправя. Но май няма да успея да започна монтажа днес.

— Няма проблем. Ще излъчваме материала чак в събота — казва съчувствено Палме. — Наистина ли си добре? Изглеждаш ужасно.

— Ще се оправя — уверява я той.

Няколко секунди Палме го гледа изпитателно, след което слага ръка на рамото му.

— Добре. Защото днес е голям ден.

Качват се в бяло пежо 207 с познатото лого на телевизията, залепено отстрани, и потеглят. Турлайф е изтръпнал — сякаш тялото, седящо в колата, не е неговото. Не чувства седалката под себе си.

Поглежда през прозореца, търсейки нещо, в което да се загледа и загуби, но не открива нищо подходящо. Само деца в паркове и хора в кафенета. Живот. Ежедневие. Чувства се по същия начин, както се е чувствал сутринта. Сякаш нещо се мъти. Нещо ужасно. Гади му се. Малката кутийка ще прогори дупка във вътрешния му джоб.

Турлайф чува гласа на мъжа в главата си:

— След работа можеш да се прибереш вкъщи. Но първо трябва да ни направиш една малка услуга. Ако го сториш, ще те оставим на мира и ще можеш да се върнеш към стария си живот, сякаш нищо не се е случило. Ако откажеш, ще убием не само теб, но и децата ти.