Томас Энгер - Фантомна болка

Качва се в едно такси и отива в Абелсгате. След като установява, че Вероника Нансен не си е вкъщи, той продължава към стадион „Улевол“. Открива офиса на „Модели Нансен АС“ на втория етаж, в съседство с Клиника за респираторни заболявания и алергии. „Интересна комбинация“ — мисли си Хенинг, но прогонва тази мисъл, когато влиза във фоайето и кимва на жената зад лъскавия, извит тезгях на рецепцията.

— Вероника Нансен? — пита той.

— За какво става дума?

— Искам да говоря с Вероника. Тя знае кой съм.

— В момента е малко заета.

— Просто й кажете, че Хенинг Юл иска да говори с нея — казва той. — И че е важно.

Секретарката се мръщи, но вдига слушалката и казва няколко изречения, които той не успява да чуе. „Не е ли странно, че Вероника се е върнала на работа толкова скоро?“ — мисли си Хенинг. Но той знае, че повечето хора се нуждаят от нещо, което да ги разсейва в моменти като този и искат да се върнат към предишния си живот възможно най-скоро.

— Заповядайте — казва секретарката и сочи към един коридор. Хенинг усмихнато й благодари за помощта. Чука два пъти на вратата, на която с големи сребърни букви пише „ВЕРОНИКА НАНСЕН“. Глас от другата страна го моли да изчака малко. След това чува стъпки. Вратата се отваря.

— Здравей, Хенинг — казва Нансен, видимо изненадана.

Прави му път да влезе, след което заобикаля бюрото си и сяда. Хенинг й разказва за убийството на Ван Дерксен. Когато свършва, тя се обляга с лакти на бюрото и косата й пада пред очите.

— Какво, по дяволите, става? — пита Нансен.

— Господ знае — отговаря Хенинг и сяда.

Стаята изведнъж става тясна и тиха. Той и дава известно време, за да осмисли новините.

— Петер е най-очевидният заподозрян след случилото се вчера — започва Хенинг. — Нали и преди е заплашвал да убие Роберт?

Казва го като въпрос, но Нансен не отговаря.

— Знаеш ли какво е правил Петер след бдението?

— Някои момчета отидоха да потренират, струва ми се. Но останалите си тръгнаха.

— Тренирали са вчера?

— Да, постоянно са във фитнеса. Според Петер това бил най-добрият начин да почетат паметта на Туре.

Тя клати глава.

Хенинг си припомня убийствата едно по едно. Юке Брулениус, посечен с брадва. Туре Пули, отровен. Роберт ван Дерксен, застрелян. И тъй като Йорян Мьонес вече е в ареста, значи няма как да е бил той, освен ако не е планирал убийството на Ван Дерксен отдавна.

„Убийците са повече от един — заключва Хенинг. — Сигурен съм.“

— Можеш ли да си служиш с пистолет? — пита той и веднага осъзнава как звучи този въпрос.

— Защо ме питаш това?

— Просто съм любопитен.

— Не ти вярвам. Никога не си „просто любопитен“.

Хенинг се опитва да избегне пронизващия поглед на Нансен.

— Познаваш ли някой, който притежава пистолет?

— Всички, струва ми се.

— Ами Туре? Той имаше ли?

— Да.

— Използвала ли си го?

— Да, няколко пъти. Беше доста отдавна.

— Значи знаеш как да си служиш с него?

— Да.

Лицето й изведнъж потъмнява.

— Но снощи не съм го ползвала, ако това ме питаш.

— Не те питам това — отговаря Хенинг и извръща поглед.

Но той знае, че никой не е имал по-безпроблемен достъп до бокса на Пули от нея. И е могла да има хиляди причини да иска смъртта на своя съпруг, излежаващ присъда за убийство. Ами ако Ван Дерксен е знаел нещо? Ами ако именно затова е бил убит?

Командният център — КЦ — се намира между червената и зелената зона на шестия етаж на полицейския участък. Отдел „Тежки престъпления“ провежда всички свои събрания в Командния център. Там се свикват и ежедневните конферентни срещи в осем часа сутринта с представители на Института по съдебна медицина, на които се обсъждат резултатите от последните аутопсии.

Стаята е изпълнена със златно сияние благодарение на скандинавските мебели и жълтия линолеум на пода. Бярне Бругелан сяда на един черен стол и си налива чаша кафе от голямата метална кана. Дежурният полицай, униформен мъж с платинено руса коса и двойна брадичка, стои пред бялата дъска, държейки маркер. Преди да напише името на Роберт ван Дерксен с големи букви на дъската, той вдига панталоните си нагоре, но след малко те пак се свличат.

Дежурният полицай набързо обобщава фактите от случая. Почвата от саксията, отпечатъка от обувка тридесет и девети номер пред апартамента на Ван Дерксен и куршумите. Когато свършва, Бругелан става и осведомява колегите си за случилото се на погребението на Туре Пули.