Томас Энгер - Фантомна болка

Тъкмо се кани да затвори кутията, когато усеща движение зад себе си.

— Йорян Мьонес?

Непознат глас.

„Какво, по дяволите?!“ — мисли си той.

Чува стъпки. Няколко чифта обувки. „Ченгета“ — заключва Мьонес. По дяволите! Трябвало е да вземе някакво оръжие. Сега няма с какво да се защити. Е, да, в момента държи смъртоносно оръжие в ръката си, но му липсва най-важният компонент — игла или нещо друго, което може да пробие кожата. Кутията с иглите е в сейфа, но той знае, че няма да има време да разопакова една от тях, да отвори ампулата и да натопи иглата в отровата. Освен това ще трябва да го направи два пъти. Освен това как ще убие две ченгета, служейки си само с една ръка?

Мьонес псува.

— Изправи се. Бавно.

Мьонес се подчинява. Обръща глава и вижда полицай, който му изглежда странно познат. Голям. Висок. Мускулест. Зад него стои втори с подобна физика.

— Кои сте вие? — пита Мьонес, а мислите препускат в главата му.

— Арестуван сте — казва русият полицай.

— Защо?

— По подозрение в убийство.

Мьонес не отговаря, но вижда, че полицаите заемат позиции за схватка. Той мисли за рамото си, за парите, за ампулата. „Мисли бързо — казва си Мьонес. — Затова си толкова добър. Защото умееш да мислиш в ситуации като тази.“

Бързо изважда ампулата и я пъха в джоба на панталоните си. След това се обръща към полицаите.

— Какво е това? — пита един от тях, сочейки ръката на Мьонес.

— Просто кутия — отвръща той.

— Остави я на масата.

Мьонес се подчинява.

— Спокойно — казва той и вдига ръце. — Идвам доброволно.

Мьонес прави крачка към полицаите и се опитва да ги погледне в очите. „Отърви се от ампулата, преди да стигнеш участъка — мисли си той. — Пусни я на пътя, под гумите на колата, в някой храст.“

Без да се съпротивлява, той позволява на ченгетата да го изведат от апартамента, мислейки, че има два и половина милиона причини да държи устата си затворена.

Хенинг не може да спре да мисли за случилото се на гробището. Защо Петер Холте реагира така, виждайки Роберт ван Дерксен? Да не би последният да е направил нещо на Пули?

Очевидното обяснение е, че ван Дерксен е отговорен за убийството на Юке Брулениус, но Холте едва ли би реагирал по този начин, ако всички приятели на Туре знаят това.

На връщане от погребението Хенинг се обажда на Гайр Грьонинген, но се включва гласовата му поща. Изпраща му есемес, но пак не получава отговор. Чак тогава Хенинг осъзнава причината — нали Грьонинген произнася словото за Туре на срещата на неговите най-близки приятели.

Хенинг маневрира между останалите коли в задръстването, чудейки се какво да предприеме. Изведнъж взема решение — да посети онзи човек, който засега се оказва най-благонадеждният източник по отношение на познаването на човешката природа. Този път заварва бившата приятелка на Видар Фиер точно когато тя излиза от къщата си.

— О, здравейте — казва Ирене Отнес. — Пак ли вие?

Хенинг няма време да отговори, защото тя му казва, че трябва да отиде до магазина.

— Ще може ли първо да ви задам няколко въпроса?

Отнес затваря входната врата и я заключва.

— Ако нямате нищо против да дойдете с мен до колата — отговаря предпазливо тя.

— Не ви видях на погребението днес — отбелязва Хенинг.

— И дойдохте тук само за да ме попитате защо?

— И да, и не.

— Мразя погребенията — отговаря Отнес, въпреки че не изглежда така, сякаш смъртта на Пули се е отразила на настроението й. — Разстройват ме. Освен това вчера говорих с Вероника по телефона и тя ми каза, че няма да има нищо против, ако не дойда.

— Знаете ли защо Петер Холте мрази Роберт ван Дерксен?

— О, да — усмихва се Отнес. — Мога да ви отговоря на този въпрос. Роберт открадна приятелката на Петер, докато той беше в затвора. Или по-скоро тя го заряза, струва ми се, и тръгна с Роберт. Което не е особено възпитано, не мислите ли?

Отнес слиза по стъпалата. Хенинг тръгва след нея. Ходилата му протестират, но той пренебрегва болката.

— Горкият Петер. Винаги го подиграват за малките крака.

— Какво имате предвид?

— Нали знаете — малки обувки, малък…

Тя сочи чатала си.

— Мислех, че това е мит? — казва Хенинг.

— Нямам представа. Не че приятелите му щяха да спрат да му се подиграват. Измъчват го по този въпрос от години, повярвайте ми.

— Туре Пули също ли?

— Не, не и Туре. Именно той каза на Петер, че приятелката му е започнала да му изневерява.

Хенинг се замисля.