Томас Энгер - Фантомна болка

Хенинг я поглежда с очи, които се изпълват със сълзи. Никога не би предположил, че жена като Вероника Нансен може да изрази чувство, с което живее от почти две години.

— Призрачна болка — казва тихо той.

— Какво?

— Знам какво имате предвид.

— Да, разбира се, че знаете — казва тя и клати глава. — Извинявайте.

Възрастният мъж, който най-вероятно е бащата на Нансен, се приближава и кимва на Хенинг.

— По-късно има среща на приятелите на Туре — казва тя, когато тримата тръгват заедно. — Бих се радвала, ако дойдете.

— Много мило от ваша страна, Вероника, но не съм сигурен, че мога да бъда наречен приятел на Туре. И присъствието ми най-вероятно ще подразни някои хора. Едва ли ще бъда добре дошъл.

— Да — отговаря Нансен. — Петер.

Тя поклаща примирено глава.

— Кой беше другият мъж? — пита Хенинг, когато стигат паркинга.

— Това беше Роберт — отговаря тя. — Роберт ван Дерксен.

Усилията на доктора са помогнали на Йорян Мьонес да спи спокойно тази нощ, но въпреки това той се събужда рано, измъчван от тревоги и притеснения. Тялото на Турлайф Бренден е открито твърде скоро. Любопитната малка Миа Сиквеланд, рецепционистката на хотел „Устаусет“, сигурно ще се учуди, когато прочете за смъртта на Бренден във вестника, дори и ако тя е описана като „нещастен случай“. Ще се запита защо Бренден е използвал фалшиво име и няма да може да разбере защо полицаят от Осло не я е поправил, когато е нарекла Бренден „Айнар“. Това е грешка. Голяма грешка. И ако има малко повече пари в себе си, Мьонес би изпратил Дюрим в малкия апартамент на Сиквелан в Гайло, за да затвори устата й завинаги.

Все пак са извадили късмет с Бренден. Имейлът, изпратен от лаптопа на Миа Сиквелан, се е оказал адресиран до журналист, който в момента лежи в кома. И още не е дошъл в съзнание — поне според Флюрим Ахметай. „Ако действам бързо — мисли си Мьонес, — не би трябвало да имам проблеми.“ Освен това вече е по-богат с два и половина милиона крони, прехвърлени в банковата му сметка. Така сумата, с която разполага, става наистина голяма. Тези пари ще му стигнат за много време. И тъй като хонорарът е пристигнал веднага, той няма причина да се тревожи за Лангбайн. Подозренията му са се оказали безпочвени.

До тук добре.

Мьонес обядва, след което си резервира еднопосочен билет за Маракеш, използвайки едно от фалшивите си имена. Винаги е искал да отиде там. Взима трамвай №13 до мол „Сандакер“, слиза и се насочва към спортния магазин „Торшов“. Разглежда колите, паркирани от двете страни на пътя, но не вижда никого в тях. Обръща специално внимание на прозорците на сградите и на техните покриви, но също не вижда никого. Поема надолу по улица „Сандакервайен“, минава покрай завода за рециклиране на хартия на улица „Бентсаюрнет“ и спира. Оглежда се и прави завой на сто и осемдесет градуса, след което повтаря цялото упражнение. Със същия резултат.

Колкото повече наближава апартамента, в който живее от шест месеца, толкова по-притеснен се чувства. Ако това е поръчково убийство или влизане с взлом, отдавна би се отказал. Винаги си плюе на петите при първия знак, че нещо не е наред. Това е една от причините да не е ходил в затвора от седем или осем години.

Мьонес отново се оглежда. „Трябва да отидеш в апартамента днес — казва си той. — Трябва да се отървеш от доказателствата. Ще ти отнеме само пет минути.“

Оглежда се за последно, след което влиза.

В апартамента е горещо, но Мьонес не отваря прозорец, в случай че някой го наблюдава от улицата. Вместо това си съставя мисловен списък с всички неща, които трябва да вземе със себе си. Подробното онлайн проучване, което направи на Пули, може да бъде открито от някой компютърен специалист, въпреки че се е опитал да заличи всички следи от лаптопа си. Дори ако не вземе цялата машина, трябва да вземе поне хард диска.

Мьонес влиза в спалнята, където таванът е наклонен към пода. Зловонният, застоял въздух се залепва за него. Миризмата му напомня на кочината, в която живее Дюрим. Мьонес прогонва тези мисли, отива до големия бял гардероб и отваря вратата. Кляка, въвежда четирицифрения код, който отключва сейфа, и започва да пълни раницата си с пачки. След това вади кутията, в която прибра ампулата. Отваря я и поглежда бистрата, прозрачна течност вътре.

Изисквало се е много интелигентност и оригинално мислене, за да състави плана за убийството на Туре Пули. Фактът, че е трябвало да пътува чак до Колумбия, за да купи оръжието на убийството, е направило задачата още по-забавна. Мьонес има слабост към екзотичните отрови — харесва тяхната примитивност и смъртоносно изящество.