Томас Энгер - Фантомна болка

Петнадесет минути по-късно Бругелан пристига на улица „Вибесгате“. Блокът е ограден с червено-бяла полицейска лента. Събрала се е тълпа от любопитни, въпреки че минава полунощ. Вижда четири автомобила, паркирани на тротоара, но в момента на никого не му пука за това. Бругелан кимва на един униформен полицай, след което се блъска в гърба на детектив Емил Хаген.

Бругелан не се учудва, че той вече е тук. Обикновено има конкуренция относно това кой пръв ще дойде на местопрестъплението, особено между Хаген и детектив Фредрик Станг. Но доколкото Бругелан вижда, Станг още не е пристигнал. Той се дразни от факта, че Хаген винаги изглежда нащрек и изпълнен с ентусиазъм, обикаляйки наоколо и гледайки всичко с широко отворена уста. Разстоянието между предните му зъби го прави да изглежда много млад.

— Какво става? — пита Бругелан.

— Мъж на около тридесет години, застрелян пет пъти.

— Пет пъти?

— Да. Току-що говорих с един от съседите му, който не е чул нищо.

— Не е чул петте изстрела? — пита невярващо Бругелан.

Хаген свива рамене.

— Може би е използвал заглушител.

— Хм. Калибър?

— Девет милиметра. Апартаментът принадлежи на Роберт ван Дерксен. Предполагам, че той е жертвата.

Бругелан се разхожда в кръг. Името му звучи познато. Влизат в двора. Съседи ги зяпат от прозорците. Саксията до стълбището е разровена, може би от куче. Пред входа има разпиляна пръст.

— Горе има ли някакви улики?

— Открихме отпечатък пред входната врата.

— Който не принадлежи на ван Дерксен?

— Още не сме сигурни — отвръща Хаген и клати глава. — Но не мисля, че е негов. Размерът на обувката е твърде малък.

Хенинг получава есемес от Хайди Шус точно преди да излезе от апартамента си.

„Убийство на улица «Вибесгате» №2. Можеш ли да отидеш направо там?“

Хенинг веднага й звъни, вместо да отговори на есемеса. Прескачат формалностите и Шус обобщава това, което знае.

— Ще отидеш ли? — пита накрая тя.

— Добре — въздъхва Хенинг.

След снощния разговор с 6tiermes7 той е възнамерявал да започне деня със статия за Йорян Мьонес, но сега трябва да отложи това. Сигурен е, че новината няма да бъде разпространена, преди да свърши с убийството на улица „Вибесгате“.

Преди да излезе, влиза в сайта на норвежкия телефонен указател и пише: „Осло, улица Вибесгате №2“. Предполага, че ще мине известно време, преди ченгетата да установят самоличността на жертвата. Получава две страници с имена и ги принтира. Взима листата и ги преглежда. Изведнъж спира и затваря очи.

— По дяволите — казва Хенинг.

Неколцина от колегите му вече са там. Хенинг се приближава до униформения полицай, натоварен със задачата да разговаря с медиите. Той е висок мъж със сериозно изражение, който отговаря на стандартните въпроси със стандартни отговори. Хенинг не научава нищо полезно от него. „Още е твърде рано. В момента обработваме местопрестъплението.“ Обичайните баналности.

Малко по-късно Бругелан излиза от блока и решително се насочва към една странична уличка. Хенинг се уверява, че никой не гледа към него и хуква след инспектора. Настига го малко преди той да влезе в една патрулка.

— Имаш много работа напоследък — започва Хенинг. — Първо арестуваш Йорян Мьонес, мъжа, организирал убийството на Туре Пули, а после един от приятелите на Пули е убит в същия ден, в който между него и друг от приятелите на Пули избухва скандал.

Бругелан рязко поглежда към него.

— Какво имаш предвид?

Хенинг му разказва за сценката между Роберт ван Дерксен и Петер Холте на погребението на Пули.

— Трупът горе е на Роберт ван Дерксен, нали?

Бругелан въздъхва.

— Не можеш да напишеш това, Хенинг. Още не.

— Знам. Кога ще мога?

— Не знам. Още дори не сме казали на роднините му.

— Ок, ще чакам да получа разрешение. Но искам това да стане преди официалното изявление пред медиите.

Бругелан дълго гледа към него, след което влиза в колата. Преди да завърти ключа, той поглежда към Хенинг и кимва.

Патрулката потегля без сирени, но с висока скорост. Хенинг я изчаква да вземе завоя, след което вади мобилния си телефон и набира Хайди Шус. Знае, че тя мрази да играе ролята на секретарка за своите репортери, но този път приема инструкциите му без възражения. Дори не коментира цитатите от ужасените съседи на Роберт ван Дерксен. Вместо това го пита кога ще се върне в офиса.

— Още не съм свършил тук — лъже я Хенинг.

Всъщност той няма какво друго да прави на местопрестъплението, но има други планове. Планове, които не иска да споделя с Хайди.