Томас Энгер - Фантомна болка

Статията му веднага е качена на първата страница на сайта на „Новините 123“, което не го изненадва особено, но все пак чувството е приятно. Всички конкурентни новинарски сайтове публикуват свои статии, цитирайки неговата. „От една страна това може и да попречи на разследването“ — мисли си Хенинг. Натискът върху полицията ще бъде увеличен, а по-нататъшното отразяване на случая ще бъде затруднено. Но той няма избор. Новината си е новина. И ако има късмет, допълнителният натиск ще накара ченгетата да работят още по-усърдно.

Хенинг звъни на Бругелан, за да го попита как върви разследването. Инспекторът не вдига, което не го учудва. Хенинг му пише есемес: „Обади ми се, когато имаш време“.

Замисля се за убийството на Юке Брулениус. Още от самото начало Роберт ван Дерксен е изглеждал като главният заподозрян, но Туре Пули веднага е отхвърлил тази възможност. Хенинг донякъде е съгласен. Мъж, който е толкова жаден за внимание, не би могъл да държи нещо в тайна цели две години. Но е напълно възможно да е знаел нещо изключително важно, без да го осъзнава.

Въздухът е лепкав и застоял, въпреки че Бярне Бругелан и Петер Холте седят в стая за разпити №1 само от няколко минути. Тънък бял микрофон виси от тавана. Камера гледа към тях от своята позиция над вратата. Бругелан знае, че в момента Йерстад и Хаген стоят в Командния център и гледат разпита на един от мониторите. Той е могъл да говори с Петер Холте и в кабинета си, но всички се чувстват по-неудобно в стаята за разпити.

— Трябва ли ми адвокат? — пита Холте.

— Мислите ли, че ви трябва?

Холте не отговаря.

— Можем да ви осигурим адвокат, ако искате такъв.

— Не съм направил нищо нередно, така че за какво ми е? — отговаря предизвикателно Холте. Бругелан поглежда набитото тяло пред себе си. Както винаги, то е обвито в броня от агресия, но има и още нещо. „Уплашен е“ — осъзнава Бругелан.

— Притежавате ли пистолет? — пита той.

— Имам оръжие, да.

— Какво оръжие?

— „Зиг Зауер“ 9.

„Девет милиметра — мисли си Бругелан. — А това е модел, на който може да бъде монтиран заглушител.“

— Имате ли разрешително за него?

— Да, разбира се.

— Кога за последно сте го ползвал?

— Отдавна — отвръща Холте и започва да чопли ноктите си. Малки капчици пот са избили по челото му.

— Разбрах, че сте се спречкал с Роберт ван Дерксен на погребението на Туре Пули вчера. Защо?

Холте свежда глава. Тонът му става още по-предизвикателен.

— Роберт отмъкна приятелката ми, докато бях в затвора. Освен това вече не бе приятел на Туре. Идването му на погребението беше грешка.

— Вчера отидохте ли до апартамента му?

— Не.

— В коридора на жилището ви имаше много пръст.

— Е, и?

— В коридора на Роберт също намерихме пръст.

— Не виждам нищо странно в това.

— Открихме отпечатък от обувка пред апартамента му. Същия номер като вашия.

Холте вдига глава. На лицето му е изписан страх.

— Няма начин това да е мой отпечатък — заявява гневно той.

Бругелан не отговаря, но продължава да гледа към Холте. Тягостната тишина се проточва.

— Ок — казва Бругелан и става. — Изчакайте тук, моля.

Отива до таблото и спира записа, излиза от стаята и се насочва към Командния център. Йерстад и Хаген се обръщат, когато влиза.

— Какво мислите? — пита Бругелан.

— Време е да поискаме заповед за обиск — отговаря Йерстад.

Претърсването на дома на заподозрян никога не е било по вкуса на Бярне Бругелан. Ровене в чекмеджета, шкафове и гардероби в търсене на доказателство, което ще даде нова насока на случая или ще докаже вината на заподозрения. Той оценява важността на тази работа, разбира се, но се радва, че рядко му се налага да я върши, защото го прави раздразнителен и нетърпелив.

Да си оперативен агент е нещо друго. Тогава просто не можеш да не бъдеш търпелив, ако искаш да заловиш престъпниците. Това е динамична, напрегната работа. Трябва да наблюдаваш заподозрените от разстояние и внимателно да следиш всеки техен жест и всяка разменена дума. Какво правят, къде отиват, с кого разговарят и кога. По този начин започват да се открояват тенденции в тяхното поведение, които служат за основа на по-нататъшни разследвания и помагат да бъдат елиминирани маловажните играчи. Но доказателства, открити в апартамент и анализирани в лаборатория — това е женска работа.

Въпреки това Бругелан взема участие в претърсването на апартамента на Петер Холте, защото Холте е негов заподозрян. Неговата работа е довела до арестуването му. И доказателствата, открити в апартамента му, са повече от достатъчно, за да увисне на въжето за убийството на Роберт ван Дерксен. По тази причина Бругелан се чувства щастлив, когато се връща в кабинета си и сяда зад бюрото. Вади мобилния си телефон и вижда, че има десетки обаждания и есемеси от познати и непознати номера. Това най-вероятно означава, че Хенинг е публикувал своята статия за Роберт ван Дерксен.