Томас Энгер - Фантомна болка

Защо му се струва, че е бил предаден? Чувството е неприятно, но бързо отминава. Ньоклеби и Йерстад искат лично да ръководят потока от информация и на теория Бругелан няма нищо против. Всъщност се радва, че някой друг иска да се занимава с медиите. Но Юл е специален случай. Въпреки че може да бъде голям досадник, той има добър нюх. И обикновено надушва истината. Като сега.

Бругелан преглежда есемесите, които е получил, и вижда, че Юл иска да му се обади. Поглежда часовника си. След малко трябва да поднови разпита на Петер Холте и има нужда от няколко минути, за да се подготви. „Но имам време за един кратък разговор“ — казва си той и натиска зелената слушалка. Юл вдига почти веднага.

Бругелан му казва за ареста и предстоящото обвинение към Петер Холте, но при условие че тази информация няма да се озове във вестника.

— Сигурен ли си, че е той? — пита Юл.

— Открихме оръжие в апартамента му, с което вчера е било стреляно.

— Така ли? А той какво каза по въпроса?

— Още не сме говорили за това. Но ще му е трудно да се измъкне от ситуацията, особено при наличието на другите доказателства.

— Какви други доказателства?

Бругелан се колебае, но после му казва за пръста в коридора и за отпечатъка от обувка със същия номер, който носи Холте. Когато свършва, Хенинг мълчи.

— Какво има? — пита инспекторът.

— Нищо. Просто… просто всичко това ми звучи много странно — отговаря Хенинг.

— Кое?

— Не виждам защо Холте е направил нещата толкова лесни за вас. Освен това според мен има някаква връзка между убийството на Юке Брулениус и убийството на Роберт ван Дерксен, но още не съм сигурен каква.

— И какво те кара да мислиш, че има връзка между двете убийства? Нищо конкретно, нали? Имаме нужда от доказателства, Хенинг. Като например липсващото оръжие, с което е било извършено убийството. И трябва да поставим брадвата в ръцете на убиеца, независимо дали той е Петер Холте или някой друг.

Бругелан чува въздишка, но Хенинг не казва нищо.

— Съществува и възможността Пули наистина да е убил Юке. Не забравяй това.

— Не — отговаря Хенинг унило. — Няма. Просто не виждам никакъв смисъл.

„Изведнъж всичко се случва едновременно“ — мисли си Хенинг. Дори времето сякаш се променя. Отнякъде се появява зловещ на вид черен облак. Възможно ли е Петер Холте да е убил и Юке Брулениус? Хенинг не може да си представи как мъж, когото всички смятат за пълен неудачник, може да планира и извърши едно на практика гениално убийство, а след това тотално да обърка нещата, убивайки един от най-старите си приятели.

Така че Хенинг звъни на Гайр Грьонинген, но той не вдига. Хенинг звъни отново, със същия резултат. Чак при третия опит Грьонинген най-накрая вдига и неохотно се съгласява да се срещнат пред супермаркета в Грьонлан. Когато Хенинг пристига, вече е започнало да вали. Грьонинген се е скрил под чадър, но Хенинг не обръща внимание на пороя.

Решава да говори по същество.

— Арестуваха Петер — обявява той.

Грьонинген го поглежда невярващо.

— Проклет идиот — казва той и стиска дръжката на чадъра с такава сила, че кокалчетата му побеляват. — Не знам как някой може да бъде толкова глупав.

Грьонинген клати глава и изглежда готов да пребие първия човек, който се изпречи на пътя му. Хенинг инстинктивно прави крачка назад.

— Какво ти прошепна той на погребението вчера?

Грьонинген го пронизва с поглед, след което се оглежда, сякаш за да се увери, че никой не може да ги чуе.

— Видях да ти прошепва нещо — продължава Хенинг. — А след това сви юмрук.

— Да — отговаря Грьонинген. — Но това нямаше нищо общо с Роберт.

— Тогава за какво ставаше дума?

— Каза ми, че ако някой посмее да прекатури надгробната плоча на Туре, ще…

Гронинген свива юмрук, имитирайки Холте. Хенинг си спомня една статия, която е принтирал, за това как гробът на Видар Фел е бил осквернен, но не помни подробности.

— На бдението наговори още глупости — продължава Грьонинген. — Каза, че Роберт щял да си получи заслуженото и така нататък. — Той отново клати глава. — Но трябва да знаеш, че Петер си е такъв. Избухлив е и често действа първосигнално, но иначе е свестен тип. Освен това е имал предостатъчно възможности да се разправи с Роберт, но не го е направил.

— Защо не?

— Може би защото е знаел, че няма да може да се справи. Петер е по-силен физически, но Роберт бе много по-ловък с ръцете. Напълно сигурен съм, че Петер нямаше да може да го надвие в ръкопашен бой.