Харлан Кобен - Шест години

— Нужно ми е да знам…

— Не ме интересува какво искате да знаете. Аз искам само да ме оставите на мира.

Понечи да изтъркаля инвалидната количка назад. Грабнах я и тя се закова намясто. Одеялото се изсули от скута на Силвия и се плъзна към пода. Когато погледнах надолу, ръката ми пусна количката без нито една нейна дума. Десният й крак беше ампутиран наполовина. Тя бавно дръпна одеялото нагоре — по-бавно, отколкото можеше. Искаше да видя.

— От диабета — каза. — Преди три години ме оперираха.

— Съжалявам.

— Дребна работа, повярвайте ми. — Втори път посегнах, но тя ме перна през ръката. — Сбогом, Джейк. Оставете на мира семейството ми. — И подкара обратно инвалидната количка. По този начин ме остави без избор. Наложи се да я тресна с атомната бомба.

— А помните ли студент на име Арчър Майнър?

Количката спря. Долната й устна провисна.

— Арчър Майнър е посещавал лекции при съпруга ви в Ланфорд — поясних. — Него помните ли го?

— Как… — Устните й продължиха да мърдат, макар няколко секунди от тях да не излизаше никакъв звук. И чак тогава: — Моля ви се. — Ако преди в гласа й се бе съдържала уплаха, сега вече беше изпълнен с чистопробен ужас. — Моля ви да не зачеквате тази тема.

— Предполагам, че ви е известно, че Арчър Майнър е мъртъв. Убит е.

— Така му се пада — каза, след което стисна плътно устни, като че съжали мигновено за изтърваните току-що думи.

— Разкажете ми, умолявам ви, какво се случи.

— Не ровете.

— Не мога другояче.

— Не разбирам какво общо може да има всичко това с вас. Не ви влиза в работата. — И поклати глава. — Но логика има.

— В кое?

— В това, че Натали се е влюбила тъкмо във вас.

— Това пък какво ще рече?

— И вие като баща й сте мечтател. И той не беше способен да остави нещата на мира. Има такива хора. Аз съм възрастна жена. Чуйте какво ще ви кажа. Светът е безкрайно объркан, Джейк. На някои хора им се ще да е черно-бял. И тези хора винаги плащат висока цена за това си желание. Такъв човек беше и съпругът ми. Не мирясваше. Гледам, че и вие, Джейк, сте тръгнали по същата пътека.

Дочувах слаби отзвуци от далечното й минало — от Малкълм Хюм и Ибън Трейнър, но и от Бенедикт. Спомних си и за нещата, по които аз разсъждавах напоследък, но и за усещането, което получаваш, когато удряш с юмрук човек, да не говорим за тогава, когато го убиваш.

— Та какво се случи с Арчър Майнър? — попитах.

— Няма да мирясате. Ще ровите, ще ровите, докато всички до един измрат.

— Ще си остане между двама ни — обещах. — Никога няма да излезе извън тази стая. Само ми кажете.

— А ако ви откажа?

— Ще продължа да ровя. Какво стана с Арчър Майнър?

Очите й пак се зареяха настрани, а пръстите й взеха да опъват долната й устна, като при дълбоко замислил се човек. А пък аз поизправих гръбнака си на облегалката на дивана в стремежа си да уловя погледа й.

— Нали сте чули поговорката, че крушата не пада по-далеч от дървото?

— Знам я — признах.

— Та и това момче наистина се постара. Арчър Майнър желаеше да е онази круша, която пада, но след това се търкулва надалеч. Искаше да е добър. Да избяга от природата си. Арон го разбираше. И се мъчеше да му помогне.

Отдели доста време да оправя одеялото върху скута си.

— И какво стана след това?

— Арчър изобщо не беше подготвен за Ланфорд. В гимназията баща му е можел да оказва натиск върху учителите да му пишат отлични оценки. Не съм убедена, че лично той е изкарал онази висока оценка на изпита САТ, която е указана в дипломата му. Нямам представа и как точно е бил приет, но в академично отношение изобщо нямаше място там.

И пак млъкна.

— Продължавайте.

— Няма защо — каза.

А пък аз се сетих за нещо, което госпожа Динсмор беше споменала, когато за пръв път я попитах за професор Арон Клайнър.

— И е имало скандал с преписване, доколкото знам?

По езика на тялото й разбрах, че съм налучкал златна жила.

— Във връзка с Арчър Майнър ли? — попитах.

Не ми отговори. Не беше и нужно.

— Госпожице Ейвъри?

— Купил семестриалната работа от студент, който завършил предишната година и имал „отличен“ по нея. Арчър просто я преписал и я предал, все едно е негова. Без поне една дума да промени. Смятал, че е изключено Арон да я е запомнил. Арон обаче всичко помни.

Много добре познавах университетския правилник: след подобно преписване следваше автоматично изключване от Ланфорд.

— Вашият съпруг докладва ли го?

— Казах му да не го прави. Да даде на Арчър втора възможност. Мен вторият шанс най-малко ме вълнуваше. Просто знаех какво ще последва.