Харлан Кобен - Шест години

Все още не съм я пуснал.

Там, пред мен, една красива жена на име Даяна Уайс носи брачна халка, която е еднаква с моята. През този разкошен ден е решила да проведе часа си по живопис на открито. Минава от студент на студент, коментира творбите им и дава насоки.

Знае, че знам, макар никога да не сме зачеквали темата. И се питам дали това е свързано с първия път, когато ме напусна и когато е преценила, че няма да мога да живея с истината за деянията й. За тогавашния ми „аз“ може би е била права.

Но сега вече мога.

Даяна Уайс вдига глава и ме вижда, че вървя към нея. Усмивката й буквално засенчва слънцето. Днес моята красива съпруга сияе повече от всякога. Или може би си внушавам заради чувствата ми към нея. Или така ми се струва, понеже знам, че е бременна с детето ни вече седми месец.

Часът й свършва. Студентите не бързат да се разотиват. Когато най-после оставаме насаме, тя хваща ръката ми, поглежда ме в очите и ми казва:

— Обичам те.

— И аз те обичам — казвам.

Тя ми се усмихва. Пред усмивката й сивото няма никакви шансове. И се разтваря в прекрасна мъглявина от ярки цветове.

Брит, bris (ивр.) буквално означава „съюз“ — обрязване в знак на съюза между народа на Израел и Всевишния. — Б.пр.

Довиждане, мадърфакърс (исп.-англ.). — Б.пр.