Харлан Кобен - Шест години

— Божичко — промълви Джед. — Затова, значи, са му отишли на гости.

— Да.

— И са го изтезавали.

— Знам.

— Изкопчили са някакви сведения от него. Човек не може да издържа безкрайно на болка. Но от друга страна, Тод нямаше представа къде може да е нито Натали, нито останалите. Можел е да им съобщи само онова, което е знаел, нали разбираш?

— За теб, да кажем, и за убежището във Върмонт — подсказах.

— Тъкмо затова го и закрихме — кимна Джед. — Това ни накара да избягаме оттам и да се преструваме, че е най-обикновена ферма. Разбираш ли?

— Разбирам — рекох.

А той пак погледна към трупа на Малкълм.

— Ще трябва да го погребем, Джейк. Ние двамата с теб. Тук, на това място, което той обожаваше.

В този миг осъзнах нещо друго, от което се смразих до мозъка на костите. Изглежда, е проличало на лицето ми, понеже Джед веднага попита:

— Какво?

— Тод така и не е успял да погълне таблетката си с цианкалий.

— Предполагам, че са го изненадали.

— Да. А ако по време на изтезанията им е издал твоето име, логично е да им е казал и името на Малкълм. След което те вероятно са пратили свои хора във Виро Бийч, които са установили, че Малкълм е заминал за тази вила. Домът му там е бил празен. Но типове като тях не се предават лесно. Попаднали веднъж на първата си следа от последните шест години, надали са имали намерението да я изпуснат току-тъй. Разпитали са насам-натам, прегледали са всички книжа, които са им попаднали. И по този начин са стигнали дотук, независимо че нотариалният акт за това място е все още на името на покойната му съпруга.

Онези дири от гуми не ми излизаха от акъла.

— Той е избрал да се самоубие — рекох, загледан в леглото. — А ако се съди по липсата на разложение, трябва да е било съвсем наскоро. Защо го е направил?

— Боже мой! — проумя положението и Джед. — Защото са го намерили хората на Майнър.

Думите му бяха придружени от шума на спиращи коли пред колибата. Вече всичко се избистряше. Хората на Майнър вече са били тук. Малкълм ги е видял, че идват, и е взел нещата в свои ръце.

Какво им е оставало в такъв случай?

Ами да устроят засада. Да оставят някой да следи къщата и да им сигнализира при нечия поява.

Двамата с Джед се юрнахме към прозореца. В този момент вратите на двете спрели черни коли се отвориха. И от тях излязоха петима въоръжени мъже.

Единият беше Дани Зукър.

Петимата се пръснаха полуприведени.

Джед бръкна в джоба си и извади кутийка. Отвори я и ми подхвърли хапчето.

— Не ми трябва — рекох.

— Аз съм въоръжен. Ще се опитам да ги задържа. А ти намери начин да се измъкнеш. Но ако не успееш…

Отвън долетя викът на Дани:

— Имате само един изход! Да излезете с вдигнати ръце.

И двамата приклекнахме ниско.

— Вярваш ли му? — попита ме Джед.

— Никак.

— И аз. Няма начин да ни остави живи. Така че всяка секунда работи в тяхна полза и им дава възможността да се разгърнат. — Понадигна се. — Гледай да се измъкнеш отзад, Джейк. Аз ще те прикривам.

— Какво?

— Върви!

Без дума повече да каже, Джед изби едно от стъклата на прозореца и натисна спусъка. За части от секундата ответният огън надупчи стената на колибата и доизби и останалите стъкла. По мен се посипаха парчета.

— Бягай! — кресна ми Джед.

Нямаше смисъл да чакам да потрети. Залазих като командос към задната врата — единственият ми шанс, доколкото можех да преценя. Опрял гръб в стената, Джед стреляше напосоки, без да се прицелва. Набутах се в кухнята, продължавайки да лазя по балатума. И стигнах до задната врата.

— Първият падна! — викна в това време тържествуващо Джед.

Чудесно. Само още четирима. Огънят се засили. Стените почнаха да поддават под дъжда от куршуми, който пронизваше дървената стена. Видях как улучиха Джед веднъж, после и втори път и тръгнах да се връщам.

— Не! — изкрещя ми той.

— Джед…

— Да не си посмял! Изчезвай!

Колкото и да исках да му помогна, явно беше, че е безсмислено до глупост. Вместо да му помогна, щях само да умра. Джед успя да се изправи на крака. И тръгна към входната врата.

— Окей! — провикна се. — Предавам се.

Пистолетът беше все още в ръката му. Погледна ме, намигна ми и с жест ми нареди да не спирам.

Надникнах през задния прозорец и се приготвих да изскоча. Колибата беше досами горичка. Ако успеех да се добера до горичката, щях да имам някакви шансове. Друг план нямах. Поне за непосредствени действия. Извадих айфона и го включих. Имаше покритие. Набрах 911, като не преставах да наблюдавам през прозореца.