Харлан Кобен - Шест години

— Значи, в един момент Натали се е обърнала към вас за помощ.

А Джед пак погледна към леглото.

— Дошла при Малкълм.

— Откъде го е познавала? — попитах.

— Нямам представа.

Аз обаче имах. Майката на Натали й разказала за скандала с преписването от страна на Арчър Майнър и за това как баща й бил принуден да изчезне. И понеже тя държала да открие баща си, сред първите хора, към които се обърнала за помощ, бил, естествено, Малкълм Хюм. С течение на времето Малкълм се сприятелил с дъщерята на любимия му колега, който по принуда бил изчезнал. А дали не й е и помогнал да се скрие от семейството на Арчър Майнър? Нямах доказателства. Но подозирах, че точно това е станало. Но, така или иначе, Арон Клайнър е онзи, който подтикнал Малкълм да се включи в „Ново начало“. А дъщеря му, разбира се, му е била първа грижа и той я прибрал под своето крило.

— Знам, че Натали се е обърнала към вас, след като станала свидетел на убийство — рекох.

— И то не какво да е убийство, а покушението срещу Арчър Майнър.

— Значи, тя присъства на убийството — кимнах, — после отива при Малкълм, а той ви я довежда в убежището.

— Първо я довел тук.

Ама, разбира се, мина ми през ум. Картината. Та нали тукашният пейзаж я е вдъхновил.

Джед се смееше.

— Какво има?

— Ти май не схващаш какво ти говоря?

— Кое да схващам?

— Ти беше толкова близък с Малкълм. Вече ти споменах, че те обичаше като собствен син.

— Не включвам.

— Когато преди шест години закъса с писането на дисертацията, кой ти предложи да отидеш в творческия курорт във Върмонт? Малкълм Хюм, нали?

Усетих как лек хлад ме полази по кокалите.

— Е, и?

— „Ново начало“ не се състои само от трима ни, разбира се. Имаме и други верни помощници. Вече познаваш Куки и неколцина от останалите. Макар общата им бройка да не е голяма. Сплотеността ни се дължи на пълното ни доверие един към друг. По някое време Малкълм бе стигнал до идеята, че ще си полезен за организацията ни.

— Аз?

— И тъкмо затова предложи да посетиш този курорт. Искаше да те запознае с дейността на „Ново начало“ и да те привлече в редиците ни.

Не намирах подходящи думи, затова реших да се придържам към очевидното.

— И защо се отказа?

— Осъзна, че няма да се впишеш добре.

— Не те разбирам.

— Действаме в един ужасно мътен свят, Джейк. Някои наши деяния са незаконни. Правилата си ги съставяме ние. Ние решаваме кой заслужава и кой — не. При нас няма ясно очертана линия между невинност и виновност.

Кимнах да покажа, че вече почвам да схващам. И черно-бялото… но и сивата област.

— Професор Ибън Трейнър.

— Той наруши правилника. Ти настояваше да бъде наказан. Отказваше да прозреш облекчаващите вината му обстоятелства.

Сетих се как Малкълм беше застанал в защита на Ибън Трейнър, когато след онова парти двамата студенти бяха откарани в болницата с алкохолно отравяне. И осъзнах истината. Оправдателната позиция на професор Хюм спрямо Трейнър е била отчасти и изпитание — изпитание, което според Малкълм не съм издържал. Прав е бил всъщност. Аз съм заклет привърженик на законността. А тръгне ли човек надолу по хлъзгавия склон, отнася със себе си всичко онова, което ни прави цивилизовани.

Поне така бях гледал на нещата допреди последната седмица.

— Джейк?

— Кажи.

— Наистина ли знаеш как фамилията Майнър са стигнали до Тод Сандерсън?

— Аз поне така смятам — рекох. — Вие все пак съхранявате някакъв архив за дейността на „Ново начало“, нали?

— Само на уеб сървър. А за да се влезе в него, трябва да са налице минимум двама от нас тримата — Тод, Малкълм и аз. — Примига, отвърна поглед, примига още няколко пъти. — Сега осъзнавам, че съм останал единствено аз. Така че архивът на практика вече не съществува.

— Е, не го ли съхранявате и на някакъв твърд носител, все пак?

— Като какъв? — попита.

— Ами под формата на завещания, да речем?

— А, да, завещания има, но са на място, където никой не би могъл да ги открие.

— Нещо като касета за скъпоценности на Канал Стрийт?

На Джед му провисна ченето.

— Ти откъде знаеш?

— Трезорът там е бил разбит. И някой се е добрал до касетите. Не знам точно какво се е случило, но Натали все още е била огромен приоритет за фамилията Майнър. Откриването й е щяло да донесе някому луди пари. Затова и предполагам, че някой — я самите крадци, я някое корумпирано ченге — е реагирал на името й. Информацията е стигнала до фамилията Майнър. А фамилията установила, че касетата е била наета от някой си Тод Сандерсън, живущ в Палмето Блъф в Южна Каролина.