— Професор Уайс?
— Кажете, Кенеди — отвръщам.
Това е новото ми име: професор Пол Уайс. И преподавам в голям университет в щата Ню Мексико. От съображения за сигурност не мога да ви кажа как се казва. След всичките онези трупове край езерото силните на деня решиха, че ще е най-добре за мен да ме включат в програма за защитени свидетели. И ето че се озовах на запад. Високото надморско равнище все още ме поизмъчва, но, общо взето, съм доволен, че дойдох. Изненадвам се сам от себе си, понеже винаги съм мислил, че ще прекарам живота си по източното крайбрежие, но явно животът ни налага да се приспособяваме.
Както може да се очаква, Ланфорд ми липсва. Липсва ми и старият начин на живот. Макар и да не е редно, с Бенедикт продължаваме да поддържаме контакт. Създадохме си имейл акаунт към AOL (старомодни сме все пак) и съобщенията ги оставяме в папката „чернови“, без да натискаме бутона „изпрати“. Периодически проверяваме акаунта.
Голямата новина в живота на Бенедикт е тази, че наркокартелът, който го преследваше, се затрил окончателно в битка за надмощие с друга банда. Така че, казано накратко, той най-сетне е свободен да се върне при Мари-Ан. С тази уговорка, че при последната му проверка на акаунта й във фейсбук установил, че статусът й е променен от „в интимна връзка“ на „омъжена“. А и на нейната страница, и на онази на Кевин изобилствали снимки от сватбата им.
Аз го врънкам да й каже все пак истината. Той обаче се опъва. Не щял да й обърква живота.
Че то животът си е поначало една бъркотия, разправям му.
Дълбока мисъл, нали?
А аз успях най-сетне да подредя докрай всички парченца от загадката. Доста време ми потрябва. Един от главорезите на Майнър, когото Джед беше прострелял, оцеля. И показанията му потвърдиха подозренията ми. Крадците, известни под името „Невидимите“, влезли с взлом в банката на Канал Стрийт. В касетата на Тод Сандерсън намерили както завещания, така и задгранични паспорти. Взели паспортите, понеже щели според тях да ги пласират по-лесно на черния пазар. Един от „Невидимите“ разпознал името на Натали и доложил за това на фамилията Майнър, която я търсела активно въпреки това, че били минали шест години. И тъй като касетата била наета на името на Тод Сандерсън, наложило се Дани Зукър и Ото Деверо да му отидат на гости.
Оттам насетне знаете какво се случи. Или поне повечето подробности.
И въпреки всичко сума ти въпроси си оставаха без отговор. Включително и онзи, който бях задал на Дани Зукър, мигове преди животът му да приключи: защо фамилията Майнър се беше вманиачила толкова да открие къде е Натали? Тя е била вече обявила на практика, че няма да свидетелства. За какво им е трябвало да ровят, да я изкарат на светло, когато това е можело в крайна сметка да я принуди пак да търси спасение у полицията? По някое време бях почнал да вярвам, че зад цялата работа стои всъщност Дани Зукър, понеже той е убил Арчър Майнър и искал да се подсигури, че няма да остане на този свят жива душа, която да съобщи този факт на Максуел Майнър. Но и това май не се връзваше, ако се съди по озадачената му физиономия, когато го обвиних във въпросното престъпление.
„Ти просто си говориш наизуст, нали?“
Така реагира тогава Дани Зукър. И се оказа, че е бил прав. Но почнах да си съставям картинката, особено след като взех да умувам по останалия най-съществен въпрос — по случая, откъдето беше тръгнало всичко останало:
Къде беше бащата на Натали?
Разкрих отговора на този въпрос преди близо година. Два дни преди да ме изпратят в Ню Мексико, посетих отново майката на Натали в старческия дом „Хайд Парк“, маскиран по доста любителски начин. (Маскировката ми в момента е много по-семпла: ходя с обръсната глава. Няма ги младежките ми буйни професорски къдрици. Кубето ми лъщи. Липсва ми само златната обичка, че да ме сбъркат с „Мистър Клийн“.)
— Този път държа да узная истината — рекох на Силвия Ейвъри.
— Вече ви я казах.
Да се сдобиеш с нова самоличност и да изчезнеш, понеже си бил обвинен в педофилия или си стъпил накриво пред някой наркокартел, или си била бита от жесток съпруг, или си била свидетелка на извършено от мафията убийство — това го разбирам. Но да се скриеш за цял живот заради преписвачески скандал в университет и да не се появиш дори сега, след като Арчър Майнър не е вече между живите — това не ми го побираше главата.
— Бащата на Натали изобщо не е избягал, нали?
Тя не ми отговори.
— Ами са го убили — рекох.
Читать дальше