Харлан Кобен - Шест години

— Какво можете да ни кажете за нея?

— Защо задавате този въпрос на клиента ми? — положи длан на рамото ми Бенедикт.

Телеско ме прикова с поглед.

— Открихме ви, докато гостувахте на сестра й. Бихте ли ни разказали какво търсехте там?

— Аз пак питам: защо задавате този въпрос на моя клиент? — повтори Бенедикт.

— Жената се казва Натали Ейвъри. Вече сме разговаряли подробно със сестра й Джули Потъм. Тя твърди, че Натали живее в Дания.

Този път не издържах и се обадих:

— За какво ви е?

— Не съм в състояние да ви уведомя.

— Тогава и аз не съм — рекох.

Телеско погледна Мълхоланд, а той вдигна рамене.

— Окей. Щом не желаете. Можете да си вървите.

Стояхме и четиримата по местата си, да видим кой пръв ще поддаде. Или ако трябва да прибягна до друга метафора, аз бях човекът без козове, така че мигнах пръв.

— Навремето ходехме.

Те зачакаха да чуят още подробности.

— Джейк… — понечи да каже нещо Бенедикт, но аз му махнах да мълчи.

— И сега я издирвам.

— Защо?

Хвърлих поглед на Бенедикт. Любопитството го измъчваше не по-малко, отколкото полицаите.

— Обичах я — рекох. — Така и не преживях раздялата с нея. И се надявах… Не знам как точно да го кажа. Надявах се на някакво помирение.

Телеско си записа нещо.

— Защо точно сега?

А аз пак се сетих за анонимния имейл:

Обеща ми.

Седнах и придърпах снимката към себе си. Преглътнах с усилие. Раменете на Натали бяха свити. Красивото й лице… Усетих как ми призлява… Лицето й изразяваше ужас. Пръстите ми напипаха лицето й, сякаш исках с докосване да я утеша. Отвратително усещане. Мразех да я виждам толкова уплашена.

— Откъде имате тази снимка? — попитах.

— Няма значение.

— Има, по дяволите! И вие я издирвате, нали? Защо ви е?

Те пак се спогледаха. Телеско кимна.

— Ами да речем — поде бавно Мълхоланд, — че Натали представлява определен интерес за нас.

— Някакви неприятности ли има?

— Не с нас.

— Това пък какво ще рече?

— Вие как го тълкувате? — За пръв път фасадата на Мълхоланд падна и видях в очите му гневен проблясък. — Издирваме я — и грабна фотографията на Ото, — но този и приятелите му също са по петите й. Кой предпочитате да стигне пръв до нея?

Не отлепвах очи от снимката, погледът ми ту се замъгляваше, ту се избистряше, и в този момент установих нещо ново. Напънах се да не мърдам, но и да не променя изражението си. В долния десен ъгъл беше изписано времето, когато са я снимали: 23,47, 24.05… точно преди шест години.

Тоест беше правена само няколко седмици, преди да се запозная с Натали.

— Професор Фишър?

— Нямам представа къде е.

— Но я търсите, така ли?

— Търся я.

— Защо сега?

— Липсва ми — свих рамене.

— Но защо точно сега?

— Можеше и миналата година да стане. Или догодина. Просто сега му е дошло времето.

Но не ми повярваха. Тяхна си работа.

— И успяхте ли да попаднете на някоя следа?

— Не.

— Ние сме в състояние да й помогнем — каза Мълхоланд.

Мълчах.

— Но ако приятелите на Ото стигнат първи до нея…

— За какво ви е притрябвала? Защо, по дяволите, я издирвате, искам да знам?

Те обаче смениха темата.

— Били сте във Върмонт. Двама полицейски служители са установили самоличността ви, а освен това са намерили там и вашия айфон. Какво търсехте във Върмонт?

— Там навремето ходехме.

— Тя в тази ферма ли беше отседнала?

Нещо много се бях разприказвал.

— Запознахме се във Върмонт. И тя сключи брак в тамошната църквичка.

— А как стигна дотам вашият айфон?

— Вероятно го е изгубил — намеси се Бенедикт. — Ще можете ли да ни го върнете, между другото?

— Разбира се. Не би трябвало да представлява проблем.

Мълчание.

— През всичките ли изминали шест години я търсите? — обърнах се към Телеско.

— В началото — да. Но напоследък не толкова усилено.

— И защо не? Нали и вие преди малко тъкмо това ме попитахте: защо точно сега?

Двамата пак се спогледаха. След което Мълхоланд кимна на Телеско:

— Кажи му.

Телеско ме погледна в очите.

— Престанахме да я търсим, тъй като бяхме сигурни, че не е жива.

Не знам защо, но точно този отговор очаквах.

— И кое ви накара да мислите така?

— Това няма никаква връзка с вас. Но разчитаме на вашата помощ.

— Та аз нищо не знам.

— Кажете ни онова, което знаете — изрече Телеско с внезапно втвърден тон, — и ще забравим изобщо за Ото.

Бенедикт:

— Това пък какво ще рече?

— Какво може да рече, според вас? Клиентът ви твърди, че било при самоотбрана.