Харлан Кобен - Шест години

Водещите теми за деня: Въоръжен мъж извършва нападение срещу френското консулство. Полицията разбива шайка украинци — дилъри на хероин. В съда гледат делото срещу полицай на име Джордан Смит, обвинен в изнасилване. Възникват подозрения във връзка с пожар на жилищен имот в Стейтън Айлънд. Управител на хедж фонд към „Солем Хамилтон“ е подведен под отговорност за участие във финансова пирамида. Щатски ревизор е обвинен в нарушение на етичните правила.

Празна работа. А може и да не е. Ами ако Натали е била член на украинската банда? Или пък се е познавала с управителя на хедж фонда — оная снимка можеше да е правена във фоайето на някоя бизнес сграда — или с щатския ревизор, в краен случай. Ами аз къде ли съм бил на същата дата преди шест години? Двадесет и четвърти май. Било е към края на учебната година. Може и вече да е нямало лекции.

Преди шест години.

Точно по това време трябваше да съм бил в съвсем окаяно състояние, както ми беше напомнил съвсем скоро Бенедикт в „Бар-библиотеката“. Нямаше и месец, откакто баща ми се беше споминал от инфаркт. Дипломната ми работа отказваше да се напише сама. Двадесет и четвърти май. Горе-долу по това време и професор Трейнър беше вдигнал оня купон, на който непълнолетните бяха консумирали алкохол. А аз бях настоял да го накажат сериозно, като по този начин бях поопънал отношенията си с професор Хюм.

Тук обаче не ставаше дума за моя живот. А за този на Натали.

Охранителната камера я е снимала на 24 май. Замислих се за миг отново върху датата. Добре, да приемем, че на 24 май наистина е станало някакво престъпление или произшествие. Което си беше напълно възможно, както вече бях изчислил. Сега обаче задълбах върху тази мисъл. Ако приемем, че събитието е станало на 24 май, кога са щели вестниците да го отразят?

На 25 май, разбира се, а не на 24-и.

Не беше кой знае колко брилянтна мисъл, но пък съдържаше известна логика. Намерих вестниците от 25 май и пак се зарових в градската рубрика. Водещи новини: Покушение срещу местния благотворител Арчър Майнър. Две жертви на пожар в нюйоркския квартал Челси. Полицай стреля по невъоръжен младеж. Един убил бившата си съпруга. Директор на гимназия задържан за присвояване на училищни средства.

Само си губех времето.

Затворих очи и ги разтърках. Назрял беше моментът да се откажа. Да си легна и да склопя очи. Да спазя обещанието си и да се съобразя с желанието, явно изразено от жената, която смятах за своята истинска любов. Освен ако Бенедикт не се окажеше прав в това, че Тод и Джед също са си мислели, че Натали е тяхната истинска любов. При което ме обзе някакво първобитно чувство — ревност, да го наречем.

Ъъ. Не го възприемам.

Джед не ме преследваше в ролята на ревнив любовник. А пък Тод… е, не знам при него как точно са стояли нещата, но и какво значение има в края на краищата. И все пак не можех да си представя да се откажа. Не ми е в характера. И изобщо в чий характер го има? Може ли човек да живее, след като в ума му щъкат толкова останали без отговор въпроси?

Но някакво едва чуващо се гласче в ума ми ми нашепваше: Да, ама поне ще си жив!

Няма да стане. Изключено е. Вече ме бяха отвличали, заплашвали, нападали, арестували, да не говорим, че и аз бях убил човек…

Тпруу!!! Задръж така! Убил бях човек — но пък вече му знаех името!

Надвесих се над клавиатурата и гугълнах „Ото Деверо“.

Очаквах да видя първо некролог. Нищо подобно. Първият линк се отнасяше до форум на „ентусиасти на гангстерска тема“. Най-сериозно ви говоря. Стигнах до дискусиите им, но се оказа, че трябвало да си създам профил. Скалъпих го на бърза ръка.

И стигнах до тема „Почивай в мир, Ото“. Кликнах на линка:

„Ебаси! Да пречупят врата на Ото Деверо — един от най-яките изпълнители на мокри поръчки и изнудвачи на мафията! При което изхвърлили трупа му като чувал боклук покрай магистралата «Соу Мил». Респект, Ото. Ти беше истински убиец, брато!“

Не вярвах на очите си. Какво още не съм видял? Фенсайт за осъдени педофили, може би?

След горното следваха десетина коментара — че и похвали! — по повод някои от най-гадните деяния, извършени от Ото. Бях чувал, че в интернет човек може да намери какви ли не перверзии. И ето че и самият аз бях попаднал на сайт за почитатели на гангстерското насилие. Що за свят е този, нашият!

Но на четиринадесетия коментар улучих десятката.

Тялото на Ото ще бъде изложено за поклонение тази събота в погребално бюро „Франклин“ в Куинс. Тъй като поклонението е частно, външни лица няма да се допускат, но почитателите могат да изпратят цветя на следния адрес…