Харлан Кобен - Шест години

Не ми дойде наум как да й отговоря и за да спечеля време, поех обилна глътка от чашата.

— Ами попитах, понеже не я видях на опелото.

— По какво щяхте да я познаете?

— Не разбирам.

— Казахте, че не сте я виждали. Как щяхте да я разпознаете тогава?

Леле, ама мен май хич не ме биваше по тия работи!

— Показвал ми е снимки.

— Май не са били от най-качествените.

— В какъв смисъл?

— Там си беше жената. И излезе непосредствено след ковчега с Кейти.

— Коя Кейти?

— Дъщеря им. Ерик беше един от онези, които изнасяха ковчега. А след тях излезе братът на доктор Сандерсън с Кейти и Дилия.

Разбира се, че бях видял триото.

— Дилия ли?

— Съпругата на доктор Сандерсън.

Свят ми се зави.

— Ама тя не се ли казваше Натали?

Тес скръсти ръце и нервно ме изгледа.

— Каква Натали? Дилия си се казва. Били са гаджета с доктор Сандерсън още от гимназията. Тукашна е. Къщата им е ей там, на онази улица. От сума ти години са женени.

Не спирах да се блещя насреща й.

— Джейк?

— Моля?

— Сигурен ли сте, че точно на това погребение е трябвало да бъдете?

Върнах се на аерогарата и взех първия следващ самолет за дома. Какво друго ми оставаше? Вярно, можеше да се лепна към опечалената вдовица до самия гроб и да я попитам от какъв зор скъпият й покоен съпруг се беше оженил преди шест години за любовта на моя живот, но ми се стори, че няма да е съвсем уместно.

И тъй като закупеният с професорската ми заплатица билет не подлежеше на осребряване при отказ от пътуването, а освен това на другия ден имах лекции и срещи със студенти, с огромна неохота се превих одве и влязох в едно от онези „експресни“ реактивни самолетчета, които не са правени за хора с моите габарити, свих нозете дотолкова, че коленете ми опряха в брадичката, и отлетях обратно за Ланфорд. Живея в невзрачна квартира на кампуса, в сграда от избелели тухли. При огромно желание декорът би могъл да се опише като „функционален“. Но затова пък беше чист и, бих казал, удобен, с холова комбинация от диван и малко диванче, каквито в магазините покрай магистралите продават за по $699. Според мен крайният ефект е по-скоро безразличен, отколкото напълно скапан, но не изключвам възможността просто аз да си внушавам това. В кухничката имах микровълнова фурна и мини фурничка за сандвичи — имаше и нормална фурна, но не помня да съм я ползвал — плюс машина за миене на чинии, която постоянно се поврежда.

С което ни най-малко не желая да кажа, че не ходя на срещи или че нямам някоя и друга сериозна връзка. Имам, макар при мен подобни взаимоотношения да са с тримесечен срок на годност. Някой може да съзре някакво особено значение във факта, че връзката ми с Натали бе продължила малко повече от три месеца, но не и аз. Избягвам да се товаря със сърдечни болки. Нито ридая нощем, докато заспя. Както често си казвам, отдавна съм надраснал тези изживявания. Но колкото и банално да ви прозвучи, понякога в действителност изпитвам празнота. И волю-неволю се сещам за нея всеки божи ден.

Ами сега?

Излиза, че оженилият се за жената на моите мечти е бил женен и за друга жена — да не говорим, че освен това беше и покойник, така да се каже. С други думи, Натали изобщо не беше присъствала на погребението на съпруга й. Това пък ако не изискваше някаква реакция от моя страна, здраве му кажи!

И си спомних какво й бях обещал преди шест години. „Обещай ми да ни оставиш на мира“ бяха думите й. „Ни“. Не „него“ или „мен“. А „ни“. Може да ви прозвучи студено или прекалено буквално, но това „ни“ вече не съществуваше. Тод умря. Което, по мое най-силно убеждение, трябваше да означава, че обещанието ми — дори ако приемем, че можеше да съществува, след като не съществуваше въпросното „ни“ — би следвало да се обяви за нищожно и невалидно.

Изчаках да се зареди операционната система на компютъра — да, доста вехтичък си беше — и чукнах в търсачката името Натали Ейвъри. Появи се цял списък от линкове. Взех да ги преглеждам, но ентусиазмът ми бързо се изпари. На страницата на картинната й галерия още стояха някои от рисунките й. Но нищо ново не беше качвано от… ами от шест години. Попаднах и на няколко статии за новооткрити изложби и други подобни събития, но и те бяха все стари. Кликнах да опресня линковете с по-нови. Попаднах на два на онлайн телефонен указател на частни номера, но едната Натали Ейвъри се оказа седемдесет и девет годишна и омъжена за някой си Харисън. Другата беше шестдесет и шест годишна и женена за човек на име Томас. Плюс обичайните за подобни търсения линкове, които се срещаха при почти всяко име: родословни сайтове, страници на завършилите разни гимназии и университети, все неща от този род.