Харлан Кобен - Шест години

— Това пък откъде го знаеш? — изгледа ме поразена.

— Не беше толкова трудно да се досети човек. Кажи ми едно обаче.

— Не мога — завъртя глава Шента.

— Е, как? Така и не си ми продемонстрирала доверието си в мен, нали? В нюйоркското полицейско управление знаят ли какво е търсела там Натали през въпросната нощ? Само това искам да чуя.

Очите й се върнаха към люлката. Макензи беше слязла от кончето и отиваше към пързалката.

— Нямат представа.

— Изобщо?

— Управлението е прегледало всички записи от охранителните камери в „Лок-Хорн Билдинг“. Системата е от най-модерните. Първо са попаднали на видеозаписа, в който твоята приятелка тича по коридора на двадесет и седмия етаж. Имало я е и на запис в асансьора, но най-ясната снимка — онази, която са ти показали — е била направена на излизане от фоайето на партера.

— А убиецът има ли го на видеото?

— Не мога нищо повече да ти кажа.

— Иде ми да те питам „не можеш или не искаш“, но е прекалено изтъркан лаф.

Тя се намръщи. Първо си помислих, че по този начин реагира на думите ми, но изведнъж ми стана ясно, че причината е съвсем друга. Макензи стоеше изправена на върха на пързалката.

— Макензи, това, което правиш, е опасно.

— Много пъти съм го правила — отвърна детето.

— Не ме интересува колко пъти и къде си го правила. Моля те да се пързаляш седнала.

Момиченцето седна. Но не се пусна по пързалката.

— Та за банковите обири щеше да ми кажеш — подсетих я.

Шента завъртя глава. Но и този път не по мой адрес, а заради упоритото детенце на горния край на пързалката.

— Нищо ли не си чул за поредицата банкови обири в района на Ню Йорк?

Спомних си, че бях мярнал няколко материала.

— Крадците нанасяли удара си нощем, докато банките не работели. Медиите са ги кръстили „Невидимите“ или нещо от тоя сорт.

— Точно така.

— И какво общо има Натали с тях?

— Името й изникнало във връзка с един от обирите — на банката на Канал Стрийт в центъра на Манхатън преди две седмици. Сградата се е смятала за не по-зле охранявана от Форт Нокс. Крадците обаче успели да се измъкнат с дванадесет хиляди в брой, освен дето разбили четиристотин касети за съхраняване на скъпоценности.

— Дванадесет хиляди не са кой знае колко.

— Не са. Но банките държат милиони долари в трезорите си само във филмите. Касетите за ценности обаче могат да съхраняват цели състояния. И точно върху тях се съсредоточава тая банда. След като баба ми починала, майка ми сложила пръстена й с четирикаратов диамант в такава касета, да го пази и да ми го даде един ден. Сам по себе си дори пръстенът вероятно струва над четиридесет хилядарки. А кой може да каже в онези касети какво е имало? Застрахователният иск само за един от първите им обири бил на стойност три цяло и седем милиона. Вярно е и това, че хората преувеличават. Изведнъж се оказва, че някоя фамилна касета е съхранявала цяло огромно наследство. Но схващаш какво, общо взето, имам предвид.

Много добре схващах. Не че ме интересуваше особено.

— Та казваш, че името на Натали изникнало във връзка с един от тези обири?

— Да.

— В какъв смисъл?

— В един дребен, ама съвсем дребен смисъл — сви Шента палец и показалец на сантиметър един от друг, да ми покаже колко дребен бил смисълът. — Почти в никакъв смисъл, може да се каже. Сам по себе си не би заслужавал и капка внимание.

— Но теб те вълнува.

— Вече да.

— Защо?

— Защото изведнъж почти всичко около твоята истинска любов престава да има смисъл, затова.

По този въпрос нямаше спор.

— Та как ти се струват всичките тия работи? — попита Шента.

— Кои работи? Направо не знам какво да кажа. Не знам дори къде е самата Натали, а още по-малко пък — как би могла да бъде свързана по някакъв си дребен, ама съвсем дребен смисъл с обира на някаква банка.

— Същото имам и аз предвид. И на мен ми се стори без значение, но само докато проверих и другото име, което ми беше споменал — Тод Сандерсън.

— Не съм те карал да го проверяваш.

— Варно е, но то не ми попречи да го направя. И за него имах два хита. Големият хит, естествено, беше по повод на факта, че е бил убит преди седмица.

— Чакай! Да не искаш да кажеш, че и Тод е свързан със същия банков обир?

— Да. Ти не си ли чел Оскар Уайлд?

— Чел съм го — направих кисела физиономия.

— Той има една прекрасна сентенция: „Да изгубиш един родител, е нещастие, но да изгубиш два — това е признак на голяма разсеяност“.

— От „Колко е важно да бъдеш сериозен“ — уточних, тъй като съм академична натура и ми идва отвътре.