Сидни Шелдон - Приливът на тайните

— Когато вече бях готова да действам срещу Били Хамлин, той взе, че се разведе. Сам разруши брака си. Така че за мен остана бизнесът му.

Алексия опря гръб на гладката скала. Глезенът й пулсираше, но тя мълчеше. Болката бе все още поносима. Заслуша се в онова, което разказваше Луси.

— Реших, че ще подходя с нещо по-дребно, а после ще продължа с нещата и хората, на които Били държеше.

— Като Майлоу Бейтс?

— Като Майлоу Бейтс.

— Значи ти си убила Майлоу?

— Не лично. — Луси се усмихна. — Аз съм само петдесет килограма. Майлоу беше едър мъж, по-едър от Арни. Но аз уредих въпроса, да.

Сякаш слушаше Теди да говори за убийството на Андрю Бийзли. Луси изобщо не изпитваше разкаяние.

— Но Майлоу Бейтс е бил невинен — каза Алексия. — Имал е семейство. Жена и три деца.

— Да не си посмяла да ме поучаваш! — изрева Луси. — Нито един приятел на Били не беше невинен. Бейтс знаеше за присъдата му. Знаеше какво е направило това копеле! И все пак въртеше бизнес с него. — Пое си дъх, за да се овладее. — Смъртта на Майлоу Бейтс беше удар номер едно. Всъщност се оказа много лесно. Дори отвличането на Били след това, за да гледа записа на случилото се с приятеля му… Тогава вече Хамлин бе завладян от параноята. Няколко телефонни обаждания, малко напрежение в бизнеса — и готово. Когато съобщи на ченгетата какво сме направили на Майлоу, никой не му повярва — каза тя гордо.

„Ти си ненормална. Напълно ненормална“ — помисли си Алексия.

— Ами Дженифър Хамлин? Сигурно и нея си убила?

— Ще стигна и до това — заяви Луси. — Наистина трябва да се научиш на малко търпение, Тони.

Алексия се сви. Все още мразеше да я наричат така.

— Да, Хамлин загуби жена си. Загуби бизнеса си. Загуби единствения си истински приятел. Но имаше още нещо. Поинтересувах се от семейството му, но всички бяха умрели. Баща му — скоро след процеса. Нямаше майка, нито братя и сестри. Разбира се, оставаше дъщеря му Дженифър. Исках обаче дъщеря му да е грандиозният финал, последното нещо, за което кучият му син щеше да страда преди собствената си смърт. Още не й бе дошло времето. Трябваше ми някой друг.

На Алексия бавно взе да й просветлява накъде бие Луси.

— Бях чула слухове за някаква жена — каза Луси. — Жена, която Били бе обичал в младостта си и от която още се интересуваше. Вече се беше пропил сериозно и бръщолевеше за нея — за теб, Тони, — по барове и ресторанти, на всеки, който го слушаше. Смътно си спомнях името от процеса. Джилети. Но чак когато най-сетне се добрах до една стара снимка, успях да събера две и две. Е, можеш да си представиш шока ми. Ужасът ми. Ти, моята съседка, най-близката ми приятелка на света. Ти и Хамлин сте били любовници! Ти си била там, когато Нико е умрял! Най-после разбрах защо Теди е следял Били през всичките тези години като мен. Заради теб! Това ме съкруши, признавам. Били бе отишъл в Англия, за да се опита да те намери. Предполагам, че е искал да те предупреди. Може би е усещал, че ти си следващата, не знам. Истината е, че още не бях решила.

— Какво да си решила? — попита Алексия.

— Дали да те убия, или не. Е, малко те уплаших. С онези телефонни обаждания, макар че при Били свършиха добра работа… и също да намеря някой, който да се справи с онова подобие на куче, което следваше Теди по петите. Как се казваше?

— Дани. — На Алексия й прималя.

— Откровено казано, не знаех дали ще мога да стигна до убийството ти. Проблемът беше, че те харесвах. Дори те обичах. Децата ни израснаха заедно. Ти ми беше като сестра. Беше трудно.

„Съчувствие ли търси? От мен?!“

— Но Господ отново отвори очите ми. Доведе те тук, на този остров, и ти ми призна какво си направила. Ти си оставила брат ми да се удави! Били Хамлин, мъжът, на чието унищожение посветих целия си смислен живот, беше просто съучастник. Незначителен. — Луси поклати глава с отвращение. — Нямаш представа как се почувствах, Тони. Можеш ли да си го представиш? С теб бях споделила толкова вечери. Смели сме се, плакали сме заедно.

— Ти си ме тероризирала! — гневно заяви Алексия. — Убила си кучето ми. — Не можеше да понася повече сълзливото самосъжаление на Луси. — Смъртта на брат ти беше нещастен случай. Просто нещастен случай.

— Не! Беше убийство. Така каза съдът.

— Съдът? Съдът, който осъди погрешния човек? — ехидно попита Алексия. — Какво, по дяволите, знае съдът за истината? Искаха жертвено агне и Били Хамлин изпълни тази роля. Аз бях там, когато Николас умря, Луси. Няма нужда да гадая какво се е случило. Аз знам. Беше нещастен случай, и точка.