Гийом Мюссо - Сентръл Парк

— Предполагам, че и шелбито е ваше?

— Спечелих го на покер, когато живеех в Чикаго — казва психиатърът като се изправя и избърсва ръцете си.

Непоносимо ми е да го слушам. Чувствам се принизена, унижена. Водейки ме за носа, Габриел ми отнема последното, което ми оставаше: убеждението, че още съм добро ченге.

— Признавам, че имах късмет — изтъква той. — На два пъти за малко да ме разкриете. Първо, когато настояхте да отидем заедно в лабораторията за изследване на кръвта и оставихме пробата.

Не съм сигурна, че го разбирам добре. Оставям го да продължи.

— Познавам Елиан, клиниката работи с нейната лаборатория отдавна. Нямах време да я предупредя, но тя не ме нарече „доктор“ пред вас!

Не се и опитвам да оценя иронията, скрита в анекдота.

— А вторият път?

— Вашият колега, Марешал. Там наистина се разминахме на два пръста от катастрофата. Първо, отдъхнах си, че той не знае за отстраняването ви от работа. След това, когато изпълни поръчката ви за охранителните камери, се задоволи да потърси изображение с регистрационния ви номер. Ако беше споменал в имейла си, че снимките са от преди една седмица, щеше да ме закопае!

Вдигам глава. Луда ярост се надига в мен и не мога да я контролирам. Буен поток от желание за съпротива и неприемане на несправедливостта обзема тялото ми. Навеждам се и грабвам гаечния ключ кръстачка. Ставам, насочвам се към Габриел и с все сила го удрям в корема.

Нанасям втори удар с гаечния ключ кръстачка и Габриел рухва в прахоляка, сгънат на две, останал без дъх.

— Вие наистина сте мръсник на мръсниците!

Той се държи за корема. Аз продължавам да изливам гнева си.

— Всичко, което ми разказахте на сина си, за смъртта на сестрата на жена ви, ужасно е да измисляте подобни лъжи!

Опитва се да стане, скръства ръце и ги поставя пред гърдите си, за да избегне нов удар.

— Истина е, Алис! Тази част от историята е автентична! — кълне се той. — Само че не бях ченге, а психиатър доброволец в сдружение, което подпомагаше проститутките.

Пускам на земята железния инструмент и го оставям да се изправи.

— Съпругата ми наистина замина за Лондон и отведе сина ни — обяснява той и се опитва да диша дълбоко. — За да бъда близо до него, напуснах клиниката.

Въпреки признанието, продължавам да вилнея.

— Маскарадът ви е бил много забавен, нали? Но какво причинихте на мен ?

Хвърлям се към него и го удрям с юмруци където намеря по тялото. Стена на глас:

— Какво ми причинихте?

Той хваща юмруците ми в големите си ръце.

— Сега се успокойте! — заповядва строго. — Сторихме всичко необходимо, за да ви помогнем.

Полъхва вятър. Треперя. Обсебена от разследването, почти съм оставила болестта на втори план.

Не мога да повярвам, че ще изтлея. Тази сутрин мислите ми са ясни и режат като бръснач. Стъклата на шелбито ми разкриват приятна картина: все още млада и стройна жена с правилни черти и с развени на вятъра коси. За съжаление, вече съм наясно с лъжливия и ефимерен характер на привидността. Зная, че сенилните плаки смразяват невроните ми и обездвижват мозъка ми. Зная, че времето ми е преброено.

— Трябва да се съгласите да проведем втората част от операцията — настоява Габриел.

— Вашата джаджа е безполезна. Тя е за будалите. Всички са наясно, че срещу Алцхаймер не може да се постигне нищо.

Той започва да говори по-нежно.

— Това твърдение е едновременно вярно и невярно. Чуйте, не зная какво са ви разправяли за тази операция. Затова пък нямам съмнения, че нашата клиника е специализирана в дълбоката електрическа стимулация на веригата на паметта и че тази процедура дава великолепни резултати.

Слушам го. Опитва се да бъде дидактичен.

— Благодарение на изключително фини електроди изпращаме електрически ток няколко волта в някои стратегически зони на мозъка: форникса и енториналния кортекс 88 88 Лимбичната система е функционална система, изградена от няколко структури на главния мозък. Тя отговаря за емоциите, настроенията и паметта на индивида. Състои се от мозъчни гънки, форникс, хипоталамус, хипокампус и амигдала. Амигдалата и хипокампусът са две части от първичния обонятелен мозък, от които по-късно се развиват кортексът и неокортексът. . Тази стимулация произвежда микротрусове, които оказват ефект върху хипокампуса. Все още не познаваме напълно всички механизми на действие, но идеята е да се подобри активността на невроните.