Гийом Мюссо - Сентръл Парк

Алис затвори очи, за да си припомни точно вътрешността на мястото, както го беше описал баща й.

— Добре. Излез отзад и потърси складова база. Сграда, която прилича на силоз.

Минаха няколко секунди преди Сеймур да проговори отново.

— Окей, виждам нещо като висок и тесен резервоар, обрасъл в бръшлян. Прилича на пишка на зелен великан!

Алис не се засмя на шегата.

— Обиколи кулата, докато намериш три каменни кладенеца.

Ново очакване.

— Ето, виждам ги. Покрити са с решетки.

Алис усети, че сърцето й започва да блъска в гърдите.

— Започни от средния. Можеш ли да махнеш решетката?

— Почакай да включа телефона на хендс фрий… Така, решетката не е заварена. Затова пък отдолу има железен вентилационен отвор.

— По силите ли ти е да го повдигнеш?

— По дяволите, тежи цял тон. Отвори се…

Младата жена пое дълбоко въздух.

— Какво виждаш вътре?

— Нищо…

Тя се ядоса:

— Насочи факлата, дявол да го вземе!

— Точно това правя, Алис. Няма нищо, казвам ти!

— Запали луминисцентна лампа!

Тя чу мърморене в другия край на линията.

— Как действат тези джаджи…

Ядосана, Алис повиши глас:

— Вземи осветителното тяло, сгъни го на две, разтърси го, за да се включи, и го хвърли в дъното на дупката.

Изминаха още няколко секунди, след което Сеймур заяви:

— Кладенецът е празен и напълно пресъхнал.

По дяволите, не може да е вярно.

— Какво очакваше да намеря? — продължи Сеймур.

Алис се хвана за главата.

— Трупът на Вон.

— Ти си полудяла!

— Погледни в другите два кладенеца!

— Решетките им са заварени. Никой не ги е отварял от Памтивека.

— Разбий решетката с клещите!

— Не, Алис, нищо няма да разбивам. До гуша ми дойде от безумията ти. Връщам се в Париж.

Безсилна, посред гората, на повече от шест хиляди километра от старата захарна фабрика, Алис стисна гневно юмруци. Сеймур грешеше. Имаше труп в кладенеца. Тя беше сигурна.

Готвеше се да затвори телефона, когато от другия край на линията се чу хриптене и дъжд от ругатни едва не спука тъпанчетата й.

— Сеймур? — изплаши се тя.

Мълчание. Размени тревожен поглед с Габриел, който макар да не разбираше всичко, което си говореха двамата французи, усещаше, че напрежението расте.

— Сеймур, какво стана? — извика тя.

Последва дълга пауза, по време на която чуха металическо проскърцване. След това Сеймур най-после проговори:

— Гадост! Имаш право… намерих труп.

Алис затвори очи и си отдъхна.

— Но не е в кладенеца — продължи полицаят.

Не е в кладенеца ли?

— Има труп в кабината на стар багер.

Смъртно бледа, Алис промълви почти без дъх:

— Вон ли е?

— Не, млада жена! Завързана е здраво. Чакай… задушена е с чорапи, майка му стара! С чорапи!

Алис се опита да запази хладнокръвието си.

— Разложен ли е трупът?

— В мрака и сред този потоп, който се изсипва, ми е трудно да видя… Според мен е била убита най-много преди няколко дни.

Объркване се изписа на лицето на Габриел.

— Можете ли да ми обясните какво става?

Алис стегнато му описа положението на английски. От устните на федералния агент се изплъзна един въпрос:

— Ask him what color the tights are. According to the eyewitnesses, on the day of her murder Elizabeth Hardy was wearing PINK tights. 62 62 Попитай го какъв е цветът на бельото й. Според свидетелските показания в деня на убийството си, Елизабет Харди е носила розови чорапи.

— Какъв е цветът на чорапите й, Сеймур? — рече Алис.

— Невъзможно е да ти отговоря, много е тъмно… Трябва да те оставя, Алис, отивам да говоря с местната полиция.

— Почакай, Сеймур. Цветът на чорапите, моля те! — нададе вопъл тя.

— Червени, или по-скоро… розови — каза той, преди да затвори.

Алис и Габриел се спогледаха вкаменени.

Кошмарът продължаваше.

Синя луна грееше в небето въпреки облаците.

Настъпи полярен студ.

В купето на шелбито отоплението не беше особено силно. Алис разтърка ръцете си, за да ги стопли и ги мушна в ръкавите на пуловера си. Беше запалила плафониерата и държеше пътната карта разгъната на коленете си. Наведен напред и стиснал мрачно волана, Габриел караше. След обаждането на Сеймур пътуваха повече от три часа, като се придвижваха все по-високо на север. След толкова дълъг пробег липсата на комфорт в шелбито беше болезнена: ниски седалки, праисторически амортисьори, дефектно отопление.