Гийом Мюссо - Сентръл Парк

Асансьор. Ново приемно гише. Коридор. Чакалня.

Помещението беше боядисано в светли и нежни цветове. Бели стени, ПВЦ дограма, букови пейки и платнени фотьойли. Стара дама, превита под бремето на годините, чакаше спокойно и разглеждаше някакво списание. Пред нея млад мъж, заел по-голямата част от канапето, едър като гардероб, с гипсиран крак и подпухнало око, се занимаваше с таблета си.

Алис седна до него и завърза разговор:

— Автомобилна катастрофа ли?

— Американски футбол — отговори студентът и откъсна поглед от екрана. — Момчетата от Олбани ме подредиха в събота вечер.

Хубаво лице, ослепителна усмивка, кристален поглед, леко суетен. Вероятно кара момичетата да примират по него. И някои момчета.

— Таблетът ти е свързан с интернет, нали?

— Разбира се.

Алис подкара направо.

— Искаш ли да спечелиш лесно петдесет долара?

Той повдигна вежди.

— Кажете как, да видим.

Тя извади банкнота от джоба си.

— Ще ми го дадеш за пет минути и ще прибереш доларите. Никак не е трудно…

— Съгласен съм за сто долара.

— Я чупката!

— Добре де, не се ядосвайте! — капитулира той и й подаде джаджата.

Полицайката пое таблета и последователно се свърза със сайтовете на вестниците „Либерасион“, „Монд“ и „Фигаро“. Колкото и странно да изглеждаше, Алис не познаваше лицето на Вон. Когато я нападна, убиецът беше с каска. Този последен образ тя запази завинаги в съзнанието си. Черна каска на хищник с остри линии и здрави ръбове; тъмна козирка с металически отблясъци, въздухосмукател и аеродинамичен подбрадник, подобни на ужасяваща усмивка.

По-късно, докато траеше терапията й, Алис се съгласи с психиатъра, който следеше състоянието й, че не е необходимо непрекъснато да забива нож в жива плът, разгръщайки статиите от вестниците, посветени на случая. Но лекарката не знаеше, че по онова време Алис беше сигурна в смъртта на Вон.

Днес вече не беше така.

Тя продължи да търси и намери няколко снимки на убиеца, публикувани в пресата седмици след приключването на случая. Десетки различни фотографии, на които Ерик Вон се виждаше сравнително ясно. Трийсет и пет годишен мъж, брюнет, по-скоро приветлив на вид, но трудно отличим.

Най-трудно беше да се нарисува правдоподобен портрет на Вон от различните фотографии. Алис се сети за актьорите хамелеони, които тя понякога бъркаше от една роля в друга, от филм във филм, тъй като бяха способни да се преобразяват: Хю Джакман, Крисчън Бейл, Кевин Спейси, Джон Кюсак…

Тя извади от джоба си факса със снимката на Калеб Дюн и я сравни с образите от вестниците. Дали Вон и Дюн бяха едно и също лице? Подобна възможност не изглеждаше очевидна, но не биваше да се изключва.

Алис знаеше, че в наши дни благодарение на пластичната хирургия възможностите да бъде променяно едно лице бяха безбройни. Някои от колегите й наскоро се бяха сблъсквали с престъпници, прибягвали до тези техники за физическа метаморфоза: ринопластика 58 58 Ринопластика е корекция на формата на носа. , радиочестотен лифтинг за опъване овала на лицето, отопластика за коригиране на ушните деформации, инжектиране на хиалуронова киселина за повдигане на скулите, зъбна хирургия, за да получи човек нова усмивка…

Докато връщаше таблета на собственика му, чу че телефонът й се обади в джоба.

Сеймур.

Мъжът, който можеше да сложи край на кошмара.

— Стигнали на мястото? — попита тя без предисловие.

— Не още, едва отминах Саргемин, излизането от Париж беше ад, а на Кастели му беше необходимо време, за да намери старата захарна фабрика.

— Къде е?

— Мястото е известно като прохода без изход Кастелсхайм. Вкарах адреса в джипиеса, но не излезе нищо: системата за геолокализация не го е срещала. Не се притеснявай, ще го намеря. Проблемът е в този гаден дъжд. Излива се така, че не се вижда нищо на три метра.

Алис чу силния шум от чистачките и гласа по радиото в колата: „Мачовете от Първа лига, по РТЛ!“

— Търся те за друго — подхвана Сеймур. — Наложи се да осведомя Савиньон и Кастели. Не бива да ги карам да работят извънредно, без да им кажа истината. Ще прекарат цяла нощ в службата, за да прехвърлят всички варианти, които може да ни бъдат полезни.

— Благодари им от мое име.

— Савиньон ми се обади по повод серийния номер на пистолета „Глок 22“, който ми даде тази сутрин.

Тя преглътна. Тази история напълно се беше заличила от съзнанието й.

— Да, този, който намерих в якето си. И какво?