Гийом Мюссо - Сентръл Парк

— Ще снимаме гръдния кош, за да видим нещата по-ясно.

Алис се съгласи и изпълни инструкциите на мъжа: съблече се гола до кръста и застана права срещу плочата.

— Приближете се още малко. Поемете въздух дълбоко, спрете да дишате. Така.

За по-малко от две минути прегледът бе извършен.

— Дишайте нормално. За да сме сигурни, ще направим и снимка в профил.

Той повтори операцията, после покани Алис да го последва в друг кабинет. Митчъл седна зад видеомонитор, светна екрана, регулира контраста и се загледа.

— Дълго ли ще трае? — попита тя.

— Не, веднага ще имаме резултат.

Голяма кубична и компактна машина се задейства и подаде двете изображения. Митчъл взе рентгеновите снимки и ги постави върху негативоскопа 61 61 Негативоскоп се използва за наблюдение на рентгенови снимки; монтира се на стената. , като увеличи светлината.

— Никога не съм виждал нещо подобно! — подсвирна той и посочи правоъгълно бяло петно.

— Чип ли е? — опита се да налучка Алис.

— Не разбирам точно предназначението му — рече рентгенологът и почеса черепа си.

— Мисля, че става дума за радиопроследяващ чип — каза полицайката, — подобен на тези, които използват за животните. Миналата година служебно присъствах на конференция по тази тема: твърди се, че в Латинска Америка някои богаташи са си имплантирали подобни чипове, за да ги намерят бързо, ако бъдат отвлечени.

— Армията също все по-често постъпва така с изпратените на фронта — продължи мисълта й лекарят, без да изпуска от поглед рентгеновите снимки. — Чипът предава всичко, което е от значение за здравето им. В случай на злополука може да се стигне до медицинското им досие само като се извади то от компютъра. Това е процедура, която се банализира, но този тип чипове са много малки: не по-големи от оризово зърно. Вашият е значително по-голям.

— Какво представлява тогава?

Рентгенологът се напрегна, за да включи в услуга всичките си познания.

— В последните години в медицинските списания бяха публикувани много статии за изследвания, свързани с поставянето на електронни чипове, способни автоматично да отделят равни дози лекарства, необходими за определени болести. Така се постъпва например при лечението на остеопорозата, но вашият случай не е такъв, тъй като имплантът трябва да е на равнището на кръста и да изглежда много по-внушителен.

— Тогава? — започна да губи търпение Алис.

— Поддържам идеята си за мини пейсмейкър.

— Казах ви, че нямам сърдечни проблеми! — ядоса се тя.

Лекарят отново се загледа в екрана, увеличи изображението в зоната, пусна принтера и закачи новата снимка на негативоскопа.

— Формата на вашия имплант не е академична, но съм почти сигурен, че е от титан! — заяви той.

Алис приближи лице до снимката.

— Добре, да приемем, че става дума за пейсмейкър. Имам колега, който носи такъв, той всеки седем години трябва да се явява за смяна на батерията.

— Да, това е операция, която се прави на шест до десет години. По-голямата част от пейсмейкърите са снабдени с литиеви батерии.

Алис посочи снимката.

— Как се побират батериите в толкова малко пространство?

Замислен, рентгенологът изрази една хипотеза.

— Вашият най-вероятно няма батерии.

— Как функционира тогава?

— Може би благодарение на система за самозахранване: пиезоелектрически сензор, който преобразява движенията на гръдния ви кош в електричество. Това е част от извършваните напоследък изследвания за миниатюризиране на сърдечните стимулатори.

Митчъл взе пластмасова линийка, прилепи я към негативоскопа и отбеляза една точка от снимката.

— Виждате ли този леко заоблен край, който прилича на нарез?

Алис кимна утвърдително.

— Мисля, че е конектор, който служи за свързване на пейсмейкъра със сърцето ви посредством сонда.

— А къде е сондата? — попита полицайката.

— Няма я, това е най-странното.

— Следователно с какво е свързан апаратът?

— С нищо — призна лекарят. — При тази конфигурация не е в състояние да изпраща електрически импулси.

Алис неуверено попита:

— Можете ли да ми го махнете?

— Навярно един от моите колеги е способен да го стори, но трябва да ви се направят операция и допълнителни изследвания.

Мисълта на Алис препускаше със сто километра в час.

— Последно: проверих и не открих никакъв белег по гърдите, врата и под мишниците си. Как са могли да ми имплантират това без да оставят следа?

Митчъл прехапа устни.