Гийом Мюссо - Сентръл Парк

Беше имплант с формата на голяма симкарта: правоъгълник с размер един или два квадратни сантиметра, чиито заоблени краища ясно се виждаха, когато тя опъваше епидермиса си.

Сърцето й се сви и затупка с все сила.

Кой по дяволите ми е сложил това под кожата? — разтревожи се тя.

Инстинктивно започна да търси следи от скорошна операция. Пред огледалото свали фланелката си, проучи и опипа всяка част от тялото си: раменете, гръдния кош, мишниците.

Никаква следа от хирургическа намеса. Никакъв белег. От челото й потече пот. Сред въпросите, които бомбардираха съзнанието й, два се открояваха особено.

Откога носеше това нещо?

И най-вече: Какъв беше ефектът от него?

Шелбито напусна магистралата, зави на едно кръстовище и пое в посока на първия изход към града.

На границата на Масачусетс и Ню Хемпшър, Грийнфилд беше градче, неподвластно на времето. В продължение на два километра по „Мейн Стрийт“ бяха разположени кметството, пощата, съдът и голяма бяла църква със стърчаща камбанария. Тук се намираха също обществената библиотека, старото кино, над което грееха стотици крушки за украшение; кафенета, ресторанти и малки традиционни търговски обекти. Върху всяка сграда се вееше американското знаме. Звездният флаг гордо се полюшваше от вятъра посред следобедното слънце.

— Спрете тук — помоли Алис и оправи кобура си.

— Тук ли? Но Барби ни каза, че сервизът на братовчед й е на изхода на града.

— Трябва да свърша нещо, Кийн.

Той въздъхна.

— Мислех, че сме сложили край на малките тайнички…

— Няма да се чудя какво да правя, докато ремонтират колата! Ще вляза в кафене с интернет. Трябва да проверя нещо.

— Какво? — заинтересува се той.

— Ще прегледам стари статии от вестниците за Вон. Ще ви обясня…

Колата спря на червен светофар. Габриел извади пакета цигари.

— Няма кафене с интернет в това градче.

— Ще намеря, Кийн.

Той помисли малко.

— Окей, ще спра ей там, но вие ще оставите пистолета в колата.

Тази перспектива не очарова особено младата жена, но тя нямаше време да води преговори. Светна зелено. Отвори жабката и пъхна там Глока, заедно с кобура.

— Ще ви открия в сервиза — рече тя и тръшна вратата.

Пресече улицата, мина на отсрещния тротоар и продължи до кметството. Пред зданието намери план на града, разгърнат на дървено табло. Тя разгледа картата и зърна онова, което търсеше: адреса на медицински център, разположен на „Секънд Стрийт“.

Хубавото в малките градчета е, че цялата инфраструктура се намира в сравнително тесен периметър. Алис трябваше да върви няколкостотин метра, за да стигне пред прясно боядисана сграда с модерна фасада. Вълниста постройка, металически синя на цвят, която се различаваше от класическата архитектура на града.

Премина през автоматично плъзгащите се врати и влезе в хола, където я очакваха много информационни табла. След като ги разгледа, установи че медицинският център предлагаше богата гама от консултации: общи прегледи, специалисти, лаборатории за анализи, ехографски изследвания…

Алис се запъти към приемната и заяви, че се нуждае от гръдна рентгенова снимка. Попитаха я дали си е запазила час, има ли направление и какъв е номерът на социалната й осигуровка. Тъй като тя не притежаваше нищо подобно, избълва първата измислица, която й дойде на ум — представи се за френска туристка, която страда от сърдечна недостатъчност и се нуждае от рутинен рентгенов преглед. Секретарката я прие скептично, след това провери разписанието на лекарите и й предложи час за следващия ден.

— Много е спешно — настоя Алис. — Искам да видя рентгенолога, за да му обясня своя случай. Естествено, ще платя каквото струва.

— Ще пробвам — рече секретарката и вдигна телефона.

Тя разговаря в продължение на две минути със своя колежка и затвори, за да съобщи:

— Свързах се със секретарката на доктор Митчъл. Ще ви приеме между двама редовни пациенти. Може ли да видя личната ви карта?

— За съжаление, оставих ръчната си чанта в колата. Но съпругът ми ще дойде и тогава…

— Добре, качете се. Чакалнята за рентгена е на четвъртия етаж.

Тя натисна някакъв бутон, за да отвори плексигласова врата, която предоставяше достъп към заведението.