Гийом Мюссо - Сентръл Парк

— Защо в такъв случай се разделихте?

Мейсън въздъхна.

— Административният съвет поиска съкращение на щата. За да икономисаме няколко долара, трябваше да наемем външна охранителна фирма. По-евтино излиза, но е много по-неудобно.

— Знаете ли дали той отново си е намерил работа?

— Разбира се, и то много бързо. Аз самият го препоръчах в една болница в Мейн, където търсеха сериозен нощен пазач.

— Как се казва тази болница?

— За да продължите да попълвате проклетите си досиета и да притеснявате честните граждани ли?

— Господин Мейсън, моля ви се…

— Болницата „Себаго Котидж“, в Къмбърланд.

Полицаите размениха смаяни погледи. Телата им се разтресоха. Болницата „Себаго Котидж“ беше мястото, където работеше Елизабет Харди, намерената убита преди десет дни медицинска сестра.

Ченгета от главата до петите.

Ченгета до върха на ноктите.

Ченгета до мозъка на костите си.

Не се наложи да разсъждават дълго, за да постигнат съгласие. Не биваше да си губят времето в Бостън. Щяха да се справят само двамата, като самотни воини: ще карат на север до Линкълн и сами ще разпитат Калеб Дюн.

— Разминах се с този тип в разследването си — призна Габриел. — Елизабет Харди беше убита в дома си, в къщата си, близо до град Огъста. Тя беше изключила алармата, което ни наведе на мисълта, че е познавала нападателя си. Разпитах много хора от близкото й обкръжение. Приятели, колеги. Лично ходих в „Себаго Котидж“, но името на този пазач не се появи сред заподозрените. Сигурен съм, че не е бил близък с Харди.

— За колко време можем да стигнем дотам?

Той внимателно погледна картата, проследи с пръст разстоянието до Линкълн.

— Бих казал четири часа. Или дори по-малко, ако не спазваме всички ограничения на скоростта.

— Толкова дълго ли е?

— До Брадфорд можем да се движим по магистралата, но след това се налага да минем през планините. Колата се движи добре, но не е първа младост: индикаторът за бензина ме смущава и хвърлих поглед на резервната гума: не я бива. Преди да продължим, трябва да се отбием при автомонтьор.

Барби, която не беше изпуснала и дума от разговора им, извика:

— Братовчед ми е автомонтьор! Мога да го повикам, ако желаете?

Габриел повдигна вежди.

— Къде да го намерим?

— В Грийнфилд — осведоми ги тя и посочи малкото градче на картата.

Той погледна плана. Беше на по-малко от час път.

— Ще може ли да се оправи със стар мустанг?

— Най-лесното ще е да разберем това от самия него — намеси се Алис. — Позвънете му!

Полицаят се съгласи и Барби грабна телефона си.

Докато Алис му смигаше съучастнически, нова изгаряща вълна премина по хранопровода й. Беше невероятно силна. Сякаш стомана раздираше лигавицата на стомаха й.

Когато почувства металически вкус в устата си, тя стана от табуретката и полетя към тоалетната.

Давам кралството си за две хапчета „Нексиум“!

Повдигаше й се; Алис се наведе над тоалетната чиния. Хранопроводът й гореше, тя си разтриваше стомаха, за да се опита да успокои паренето. Защо болката беше толкова остра? От стрес ли? От възбуда от разследването? От умора?

Продължи масажа цяла минута, след това стана и си изми ръцете на мивката. Не пожела да види отражението си в огледалото: не искаше да срещне подутите очи и изострените от изтощение черти. Плисна студена вода на лицето си и за миг затвори клепачи. Защо се беше събудила тази сутрин с блуза, изцапана с кръвта на Калеб Дюн? И кой беше всъщност този мъж? Последовател на Вон, който използваше същия начин на действие, за да удуши медицинската сестра?

Или беше самият Вон?

Не, за момента тя отказваше да повярва в тази евентуалност. Баща й имаше всичките кусури на света, но тя не можеше да приеме, че е измислил подобна лъжа. Прекалено гаден номер. Крайно опасен. Рисков. Във Франция от две години най-добрите ченгета гонеха Вон неотстъпно, но и безрезултатно.

Именно това е доказателството, че серийният убиец е мъртъв — опита се тя да убеди самата себе си.

Както Сеймур скоро щеше да потвърди, трупът му гниеше на дъното на кладенец в зловеща и изоставена сграда — една дупка в източната част на Франция…

Водата се стичаше по гърдите й.

Тя грабна две хартиени салфетки и избърса врата и бюста си. Изпита срам и наведе очи.

И тогава го забеляза.

Странно тяло, имплантирано под кожата й, четири или пет сантиметра под ключицата. Алис подръпна здраво кожата, за да извади предмета.