Гийом Мюссо - Сентръл Парк

Давай, дявол да го вземе!

— Ти ми рече, че по негово твърдение е свирил на сцената на клуба „Браун Шугър“ в Дъблин вчера вечерта? — попита Сеймур.

— Така ми каза.

— Не е вярно. Кастели се свърза със собственика на заведението: вчера в „Браун Шугър“ вечерта е била посветена на салса, мамбо и ча-ча. Единствените, качили се на сцената, са били музикантите от голям кубински оркестър, пристигнал същата сутрин от Хавана.

Изумена, Алис трудно възприе информацията. Тя търсеше в съзнанието си обяснения, за да защити Габриел: може би той използваше сценичен псевдоним? Може би беше част от група? Може би…

— Не знам кой е този тип — поде отново Сеймур. — Ще продължа да търся, но докато открием истинската му идентичност, пази се от него.

Тя затвори и няколко секунди остана неподвижна. Не, хипотезите й се проваляха. Беше се оплела като истинска дебютантка. Не прояви необходимото подозрение, а Кийн я е лъгал от самото начало на познанството им.

Но защо?

Облече се стремително и събра нещата си в чантата. Сега усети страхът да я обладава. С тръпнещо сърце, слезе по стълбите, с пистолет в ръка.

— Кийн? — извика и мина през стаята.

Придвижи се внимателно до кухнята, стискайки дръжката на оръжието. Нищо, апартаментът беше празен.

На масата, до бутилката вино, откри бележка, надраскана на гърба на пощенски плик:

Алис,

Намерих колата, но резервоарът беше почти празен.

Отивам да го напълня.

Ще ви чакам в бара с наргилетата от другата страна

на улицата.

ПП. Надявам се, че обичате ориенталски лакомства.

Алис се спусна бегом на улицата. Прибра пистолета в кобура и прехвърли чантата през рамо. Свежият вятър разнасяше миризми на подправки, кайсия и на захар. Тя забеляза шелбито, паркирано пред бара: каросерия е кремав цвят, излъскани хромирани части, спортни сини ивици, агресивни линии. Заспал тигър, готов да изръмжи.

Младата жена пресече улицата и отвори вратата на „Нефертити“.

Заведението представляваше пикантно поднесена смесица от арабски и ориенталски мотиви, подсилени от електрическа декорация: из помещението бяха разхвърляни ниски маси, големи фотьойли, възглавници със златни шевици, но имаше и претъпкана с книги библиотека, раздрънкано пиано, стар тезгях от цинк и от патиниран дъб, игра със стрелички, пренесена от някой английски бар…

Атмосферата беше приятна. Ранен есенен следобед, спокоен и слънчев. Студенти антиконформисти, замръзнали пред екраните на лаптопите си, съжителстваха мирно със стари египтяни и мароканци от квартала, които пребиваваха в свой свят, пушейки наргилетата. Подсладените миризми, които се носеха от дима, се смесваха с аромата на ментовия чай и допринасяха за хармоничната и подкупваща тръпка на обонянието.

Седнал на маса, Габриел беше подхванал партия шах с дългокос грък, облечен с невероятно нелепо жълто поло от ликра и морава грейка без ръкави.

— Кийн, трябва да поговорим.

Младият играч на шах вдигна глава и се оплака пискливо:

— Госпожо, нали виждате, че ние тук се сражаваме…

— Ей, хлапак, изчезвай! — разпореди се тя и изхвърли шахматните фигури от дъската.

Преди момчето да успее да реагира, Алис го хвана за грейката и го повдигна от стола. Гърчето се изплаши. Побърза да събере фигурите от пода и се отдалечи безмълвно.

— Май че банята не ви е успокоила — отбеляза Габриел. — Може би някой ориенталски сладкиш ще свърши по-добра работа. Чувал съм, че бухтите им с мед и сухи плодове са превъзходни. Освен ако не предпочитате ориз с мляко? Или чаша чай?

Тя спокойно се настани срещу него, твърдо решена да разбере козовете му.

— Знаете ли какво ще ми достави наистина удоволствие, Кийн?

Той сви рамене и се усмихна.

— Кажете. Ако ми е по възможностите…

— Като говорим за възможности, виждате ли пианото до бара?

Той се обърна и сянка на безпокойство се плъзна по лицето му.

— Ще бъда много щастлива, ако ми изсвирите нещо — поде Алис. — В края на краищата, не всеки ден ми се случва да пия чай с джазов пианист!