Гийом Мюссо - Сентръл Парк

Фини многоцветни частици прах танцуваха на светлината.

Открехнатите дървени капаци на прозорците филтрираха слънчевите лъчи. Барът с наргилетата бръмчеше оживено. Силни аромати на портокали, на фурми и на лешници се носеха из големия салон, в който рехава клиентела лениво пушеше или похапваше сладкиши с мед.

Алис и Габриел седяха мълчаливи. Някакъв младеж се приближи до масата им, за да сервира отново ментов чай. Правеше го по марокански, като сипваше с чайника от много високо, за да се оформят мехурчета на повърхността на чашата.

Сложил лакти на масата, Габриел скръсти ръцете си под брадичката. Лицето му беше сериозно. Време беше за обяснения.

— Отпечатъкът върху спринцовката принадлежи на Ерик Вон, нали не се лъжа?

— Откъде знаете името му?

— Него преследвах в Ирландия.

Алис насочи поглед към мъжа и вече не го изпусна от очи.

— Защо в Ирландия?

— Това е дълга история. Преди десет дни бюрото на ФРБ в Бостън беше сигнализирано от полицията в щата Мейн за нетипично убийство, извършено в град Къмбърланд. Изпратиха мен на местопрестъплението, заедно със съекипника ми, специален агент Томас Крейг.

— Коя беше жертвата? — попита полицайката.

— Елизабет Харди, трийсет и една годишна, медицинска сестра в болницата „Себаго Котидж“. Намерена бе убита в дома си, удушена…

— … с найлонов чорап — отгатна Алис.

Кийн потвърди с кимане.

Сърцето на Алис подскочи, обаче тя се опита да сдържи чувствата си. Може би почеркът беше също като на Вон, но подобен начин на действие не означава непременно един и същи престъпник.

— След убийството — продължи Кийн — безуспешно направихме консултация в базата данни от програмата за задържане на престъпници „Викап“. Не би трябвало да ви го казвам, но нашите хакери могат да проникват в базата данни на европейските полицейски управления „Виклас“, германската система за съпоставяне на насилствени престъпления, френската „Салвае“…

— Надявам се, че се шегувате?

— Не се преструвайте на шокирана, на война като на война — рече той. — С една дума, така попаднах на поредицата убийства и нападения, извършени от Ерик Вон в Париж от ноември 2010 до ноември 2011 г.

— И потърсихте връзката?

— Поисках среща с вашата началничка, ръководителката на Криминалната бригада.

— Матилд Тайландие ли?

— Трябваше да се видя с нея миналата седмица в Париж, но преди това отидох в Ирландия. Справката, която направих в международната база данни, ме осведоми за друго убийство, извършено осем месеца по-рано в Дъблин.

— Подобна жертва, подобен почерк?

— Мери Маккарти, на двайсет и четири години, студентка в трети курс в „Тринити Колидж“. Намерена удушена в университетската си стая с чорап.

— Мислите, че го е извършил Вон?

— Не е ли очевидно?

— Не.

— Следите на Вон се губят в Париж, след като ви е нападнал. Оттогава е призрак. Френската полиция не напредна нито сантиметър с разследването.

— И какво?

— Ще ви кажа. Вон е убиец хамелеон, способен да си сменя самоличността, когато се чувства застрашен. Мисля, че отдавна е напуснал Париж, спрял е за малко в Ирландия и сега се намира в Съединените Щати.

— И твърдите всичко това, защото има две убийства, извършени почти по еднакъв начин?

— По напълно еднакъв начин — коригира я Кийн.

— Хайде де, Вон не е единственият престъпник, който удушава жертвите си с найлонов чорап!

— Не изглупявайте, Шефер: Вон е умъртвил всяка от тези жени с бельото на предишната жертва. Това е характерно за неговия почерк! Добре знаете!

— А вашата жертва от Бостън, с какво е била удушена?

— С чорапогащник в розово и бяло. Точно същият, какъвто е носила ирландската студентка в деня на смъртта си!

— Много бързо се палите. Вашият убиец в Ирландия и в Съединените щати е обикновен имитатор. Подставено лице, съучастник, един вид почитател, който възпроизвежда престъпленията му педантично.

— Копие под индиго, така ли? Гледаме всяка вечер подобни телевизионните поредици, но за петнайсет години в занаята, никога не съм срещал такъв. Те не съществуват в действителността.

— Разбира се, че съществуват! Нюйоркският Зодиак 47 47 Зодиак наричат сериен убиец в Сан Франциско, убил 37 души за 12 години през 60-те и 70-те години на XX век; по историята е сниман известен филм на режисьора Дейвид Финчър. , случаят „Ханзе“ 48 48 Уилям Хенри Ханзе (1952–1994) е убил четири жени, преди да го арестуват през 1978 г.; умира на електрическия стол. .