Гийом Мюссо - Сентръл Парк

Той вдигна ръка, за да я прекъсне.

— Случаи от преди трийсет години, които намираме в учебниците по криминология…

Алис не се предаде.

— Мислех, че ФБР е малко по-предпазливо. Вие с наведена глава попадате в капаните, които ви поставят?

Габриел се изнерви.

— Чуйте, исках да ви предпазя, Алис, но щом настоявате за неоспоримо доказателство, ще ви го предоставя.

— Какво е то?

— Знаете ли какви чорапи носеше младата ирландка?

— Кажете.

— Дантелени чорапи за бременна жена, с мотиви на синьозелени серпантини. Точно с такива вие сте била преди две години, когато Вон се е опитал да ви убие.

Настъпи мълчание. Това разкритие я накара да замръзне. Полицията не беше оповестявала този детайл пред пресата. Как един имитатор щеше да знае марката и вида на нейните чорапи?

Тя разтри слепоочията си.

— Добре, окей, приемам. Каква е вашата теза?

— Мисля, че Вон ни събира, за да ни предизвика. И обстоятелството, че намерихме негов отпечатък, потвърждава анализа ми. Преди всичко, вие: френското ченге, което го познава най-добре, тъй като го е преследвало страстно. Вие, чието неродено дете е убил. Вие, с гнева и омразата си към него. След това идва моят ред: агент на ФБР, който води разследването и намира следите му в САЩ. Две ченгета срещу него. Две ченгета, твърдо решени да го заловят, но две ченгета със своите слабости и демони, които от позицията на ловец изведнъж стават в плячка.

Алис възприе тази възможност със смесица от ужас и вълнение. В подобна перспектива имаше нещо силно потискащо.

— Независимо дали Вон стои зад тези убийства, непременно той има последовател или момче за всичко — заяви тя. — Вчера вечер вие сте бил в Дъблин, а аз в Париж. По един или друг начин е трябвало да ни качи на самолет, а този тип не е вездесъщ.

— Съгласен съм.

Алис взе главата си в ръце. Случаят придобиваше неочакван обрат, който от няколко часа изваждаше на повърхността травмите и страданията, срещу които тя се бореше от години.

— Едно нещо ме терзае, Кийн: защо чакахте толкова много, за да ми разкриете кой сте всъщност?

— Защото трябваше да науча нещо повече за вас, за участието ви в историята и за мотивите ви. Най-вече имах интерес да събера колкото е възможно повече информация, та Бюрото да не ми отнеме разследването. И освен това ужасно мразя да бъда съжаляван, а в този случай се хванах на въдицата като…

— Но защо измислихте да се представите за джазмен?

— Дойде ми внезапно. Винаги съм обичал джаза и Кени, най-добрият ми приятел, наистина е саксофонист.

— Какво предлагате да правим сега?

— Първо, да минем през съдебномедицинската хематологична лаборатория в горен Ист Сайт, за да оставим там кървавото парче от блузата ви. ФБР работи често с тази структура. Те вземат ужасно скъпо, но разполагат със съвършени екипи и материали. Благодарение на тях ще получим генетичен профил до два часа.

— Добра идея. А после?

— Ще се върнем в Бостън с кола, ще отидем във ФБР и ще разкажем всичко, като ще ги помолим да не ми отнемат разследването.

Тя погледна Габриел и установи, че физиономията му се е променила, откакто се разкри. Приятното излъчване на джазмена отстъпи пред сериозността на полицая. Дълбок поглед, остри черти, лице, застинало в безпокойство. Сякаш се запознаваха отново.

— Ще ви последвам — прие тя. — Но при едно условие: когато пристигнем в Бостън, искам да ме включите в разследването.

— Не отговарям за тези неща, известно ви е.

— Официално или не, ще бъдем екип: ще споделяте с мен информацията си и аз своята с вас. В противен случай пътищата ни се разделят тук и кажете сбогом на парчето от блузата. Приемате или отказвате?

Габриел извади цигара от намерения в хондата пакет. Запали я и дръпна няколко пъти нервно, за да размисли.

Алис го следеше с поглед. Сега тя го възприе като един от себеподобните си: ченге мономаниак, готово на всичко, за да не изгуби едно разследване. Ченге, което трябваше да прекарва голяма част от нощите си, като се опитва да проникне в мисленето на престъпниците, за да разгадае мотивите им. Ченге, за когото арестуването на убийци беше свято дело.

Той извади ключовете на шелбито и ги остави на масата.

— Съгласен съм, да вървим — рече и смачка цигарата в пепелника.

Куб на Рубик, висок двайсет метра, разположен от източната страна на Пето Авеню.