Гийом Мюссо - Сентръл Парк

Светло и просторно, помещението се къпеше в минерални тонове, разпиляващи хиляди нюанси на сивото и бежовото. Очертаваше се добър компромис между индустриалния стил и шведската дървения. Близостта на реката, аскетичната и стилна декорация, нежната светлина допринасяха да се създаде защитната атмосфера на пашкул.

Тя потърси с очи компютър или телефон.

Не намери нищо.

В някаква купичка откри ключ за кола, закачен на ключодържател, украсен с бягащ посребрен кон.

Мустанг ли? — запита се и грабна ключа.

Като се върна в кухнята, зърна в едно чекмедже японски зелен чай, смесен със зърна изпечен ориз. Приготви си чаша. Напитката беше оригинална — свежият аромат на зеления чай контрастираше с миризмата на лешник и на ориз, — но не можеше да се пие. Тя хвърли съдържанието на чайника в мивката, след това отвори стъклената врата на шкафа за вино, който се намираше до хладилника. Видимо, техният домакин беше любител на добрите бутилки. Освен четири шишета калифорнийско пино ноар, той колекционираше прочути френски вина. Благодарение на баща си, Алис имаше добри познания по енология. Тя забеляза „Шато-Марго 2000“ „Шевал блан 2006“, „Монроз 2005“… Щеше да отвори каберне-совиньона от Сен Естеф, когато зърна бутилка бургундско „Ла Таш“ от района Романе-Конти. Безценна бутилка, от каквато не беше вкусвала никога. Отхвърли всички рационални причини, за да не опита амброзията, отвори шишето и си сипа голяма чаша, която разгледа внимателно на светлината, преди да я доближи до устата си. Хубав тъмночервен цвят, силна миризма с оттенък на рози, от алени и шоколадови гроздови зърна.

Имам нужда от това, повече отколкото от чаша чай!

Тя изпи глътка бургундско и щедро оцени плодовите нюанси. Виното погали небцето й и затопли корема й. Изпразни чашата и без да се бави си сипа отново.

— Ако решите да си направите труда, банята ви е готова — обяви тържествено Габриел от мецанина.

— Да ви сипя ли една чаша?

— Какво? Отворила сте бутилка? — обезпокои се той и бързо се спусна по спираловидната стълба.

Погледна скъпоценната течност и се разгневи.

— Нямате съвест, госпожо Сан Жен 38 38 Госпожа Сан Жен (госпожа Безсрамна) е героиня от история, свързана с една от любимките на Наполеон; Парашкев Хаджиев създава оперета на тази тема. ? Знаете ли колко струва това вино?

— О, стига, Кийн, запазете за себе си педагогическите уроци!

— Странен начин сте избрала, за да се отблагодарите на приятеля ми за неговото гостоприемство! — не се предаде той.

— Казах ви, спрете се! Ще платя тъпото вино!

— С какво? С полицейската си заплата ли?

— Разбира се! Впрочем знаете ли дали вашият приятел има кола?

— Кени разполага с една стара бракма, да. Мисля, че я е спечелил на покер.

— Известно ли ви е къде се намира тя?

— Не.

Обзет от внезапно прозрение, Габриел премина през стаята и се наведе през един от прозорците, който гледаше към двор, покрит с чакъл. Десетки коли бяха паркирани около бетонирано островче сред двора. Той присви очи, за да прецени различните модели.

— Може би е тази — рече и посочи бяло спортно шелби, украсено с две сини ивици.

— Е, добре, отидете да проверите — отпрати го тя и му хвърли ключовете.

Той се възпротиви:

— Стига сте ми давали заповеди! Не съм един от подчинените ви!

— Побързайте, Кийн, наистина имаме нужда от автомобил.

— А вие се изкъпете, драга, наистина имате нужда да се отпуснете.

Тя повиши тон:

— Никога вече не ме наричайте др…

Не успя да завърши изречението: Кийн излезе и затвори вратата след себе си.

На горния етаж банята се намираше редом с модерна спалня, почти както в хубав хотел. Алис седна на леглото и отвори платнената чанта. Извади кутията с телефона и махна опаковката. Откри джиесем, зареждащо устройство, слушалки хендс фрий, както и упътване за употреба. Намери и карта със серийния номер на апарата.

Тя включи телефона. На екрана се появи иконка, определяща кредит от десет минути. Натисна копчето за повикване, набра предписания й номер; гласова поща, която я прикани да вкара серийния номер на джиесема.

Справи се със задачата си. Металическият глас на телефонния секретар й нареди да въведе кода на зоната, в която смяташе да използва телефона. Като си припомни думите на Габриел, тя набра 212, кода на Ню Йорк. Почти незабавно й изпратиха на есемес телефонен номер. След като апаратът беше активиран, й оставаше само да впише номера на предплатената карта, което веднага й осигури сто и двайсет минути връзка.